Белошипата ветрушка, позната още и като малкото соколче, е социална птица, която не само че не отбягва хората, но търси съжителство с тях. До голяма степен това съжителство осигурява защита за птиците от нападение от хищници - както наземни, така и от други хищни птици. Това разказва Градимир Градев, ръководител на проекта "Живот за белошипата ветрушка".

Симбиозата между човек и ветрушка

Всъщност съжителството с хората представлява симбиоза - малките птици се хранят изключително с насекоми, дребни гризачи и дребни влечуги, с което подпомагат като вид биологична борба процеса на отглеждане на земиделските култури. Това симбиозно съжителство обаче е рядкост днес, защото видът се води критично застрашен в България и е вписан в Червената книга. В момента на територията на страната има три "диви" колонии, като две от тях са създадени с усилията на природозащитната организация "Зелени Балкани", а третата е самосформирала се.

Превръщането на белошипите ветрушки в изчезнал вид в България

Деситилетия обаче малките соколчета не са част от нашата природа. Последните гнездящи двойки белошипи ветрушки в България са регистрирани в края на 80-те и 90-те години на миналия век, разказа Градев. Трудно може да се определи точна причина за изчезването им. Според специалиста, в най-голяма степен това е свързано с промяната на земеползване в страната ни в средата и края на миналия век; с прекомерното използване на пестициди в селското стопанство; с ограничаване на пасищното животновъдство. До известна степен като причина за изчезването на ветушките може да се определи и обезлюдяването на селата.

Към причините за изчезването от страната ни можем да отнесем и чисто популационни вълни, които се случват не само при дивите птици, отбеляза Градев и допълни, че такива процеси водят до намаляване на числеността на общата група и до изолираност между отделните места, където биха могли да съществуват птици от този вид. Така се получава огромна отдалеченост между различните колонии, а същевременно от огромно значение за вида е обмяна на птици и гени между тези отделни групи. Ако те са отдалечени много, няма да успяват да се допълват една - друга с птици, коментира Градев.

Проектите за възстановяването на малките соколчета

Възстановяването на вида започва с проект през 2012 г. и продължава до 2017 г. В него се включват партньори от испанската организация Дема, която има опит в създаването на такива колонии или подсилването им на места, където все още ги има. От Испания са доставяни птици, които тук са адаптирани и осводождавани в района на защитена зона "Сакар". Край село Левка са осигурени подходящи за малките соколчета условия. Първите птици са осигурени през 2013 г., а година по-късно, през 2014 г., вече са регистрирани и сформирани двойки. Постепенно числеността им се увеличава и към 2017 г. е установена стабилна група от около 20 гнездящи двойки в района на Сакар. Днес колонията в село Левка наброява 25 двойки, като 19 ползват изкуствени гнездилки, разположени като част от проекта.

Докато работят по създаването на колонията в Левка, специалистите откриват и нова колония в "Лукойл Нефтохим Бургас", която не е била известна до момента. През годините тя е стабилна, като числеността й е между шест и осем гнездящи двойки. Срещаме пълно съдействие при допускане до района и там също сме поставили изкуствени гнездилки, които белошипите ветрушки използват, каза Градев.

От 2020 г. "Зелени Балкани" започват работа по нов 5-годишен проект - този път за стабилизирането на вида в страната. Името на проекта е "Живот за белошипата ветрушка" и е финансиран по програма "Лайф" на ЕС. В него партньори са и две гръцки организации - Университетът в Тесалия и неправителствената организация "Гръцко дружество за защита на природата". Целта сега е не само да се стабилизарат съществуващите вече колонии, но и да се създаде поне още една на ново място, което трябва да е пак част от "Натура 2000".

Градев отбеляза, че има 23 защитени зони от "Натура 2000", в които е описано, че видът се е срещал или е бил наблюдаван, такива са например защитена зона "Бяла река" в Източните Родопи, защитена зона "Средна гора", Атанасовското езеро и ред други. В момента извършваме проучвания да изберем кое място ще е най-подходящо за новата колония, но за момента като такива потенциални се оказват местата в Южна България, коментира той.

Междувременно докато се търси място за нова колония, се сформира друга, която е в района на Спасителния център за диви животни, ситуиран край Стара Загора. Там, освобождавани от центъра птици, се връщат и се настаняват наблизо до хората, които се грижат за оцеляване на вида им в страната. Както споделя Градев "делят" един покрив с "дивите" ветрушки. В момента "дивите" двойки в района са четири-пет.

Същевременно в двора на Спасителния център има и такива, които се разможават на "закрито" и тяхното поколение се освобождава после в природата. Ползваме поколението на тези птици на затворено за създаване на нови колонии или за подпомагане на съществуващите, разказа Градев. Птиците, отглеждани в Спасителния център на "затворено" често влизат в ролята на приемни родители. "Понякога се случва нещо с възрастните птици, живеещи на свобода, и малките остават без грижа, или пък в самото гнездо има повече пиленца, от които най-малкото изостава в растежа си и много често ние ги вземаме и ги настаняваме при приемни родители в Спасителния център, където храната е осигурена и те могат да ги хранят неограничено", разказа природозащитникът.

Дългият път до Африка

Освен, че са колониални птици, белошипите ветрушки, както и щъркелите и лястовичките са мигриращ вид. Той идва у нас всяка пролет, а отпътуването обратно за Африка, където зимува, започва от август и продължава до октомври.

След края на размножителния сезон, в края на август ветрушките сформират предмиграционни струпвания в райони, намиращи се малко по-далеч от мястото, където се размножават. Престояват около 15-20 дни до месец там и после се отправят на юг.

Специалистите са регистрирали обаче и птици, които остават в България до към края на октомври.

От "Зелени Балкани", ползвайки технологии като проследяване на птиците с предаватели, установяват, че ветрушките от България зимуват в Чад, Нигерия и Нигер. На това място зимуват и птици от гръцката популация, разказа Градев.
През пролетта, от март до май, те се завръщат отново в страната. Процесът отново е отворен и не винаги може да се определи с точност кога ще се появят първите ветрушки. Например, през последните години ветрушките в село Левка се завръщат много преди 1 март, отбеляза Градев и посочи, че за специалистите от "Зелени Балкани" те са предвестник на пролетта подобно на щъркелите и лястовиците.

През последните години в средата на февруари имаме вече птици, които са се завърнали в района на колонията, разказа Градев. През тази година първата птица, прибрала се в Левка е била женска. Обичайно първият появяващ се пролетно време е мъжки. И освен това, птицата, с кодово име DS се прибрала и с десетина дни по-рано от обичайното - на 12 февруари. Това всъщност е най-ранното регистрираната завърнала се от миграция птица от началото на работата по завръщане на вида у нас, преди повече от седем години, констатирали специалистите.

След като се завърнат те все още не започват да се размножават. Първо се занимават с "подреждането на дома" - заемат си територии, харесват си гнездилки. След това си намират партньори и започват да снасят яйца едва към края на април, разказа още Градев. През тази година е имало още една интересна случка с женска птица от вида. Белошипата ветрушка Ема от колонията в "Лукойл Нефтохим Бургас" се прибра едва в края на юни след дълго пътешествие от Африка през Южна Европа.

Пътуването на Ема е установено благодарение на това, че е снабдена с предавател през 2018 г. Тази година тя е зимувала в Чад, а по пътя си към България е преминала през Нигер, Либия, Тунис, Средиземно море, Италия, Адриатическо море, Албания, Северна Македония, Гърция, отклонила се е по егейското крайбрежие и от там отново през континентална Гърция се е завърнала към Бургас. Следейки живота и пътуванията й, екипът на проект "Живот за белошипата ветрушка" се убеди колко смели пътешественици са тези дребни соколчета, констатират от природозащитната организация. Според специалистите е забележителен фактът, че след толкова дълга миграция, преминавайки през няколко колонии на белошипи ветрушки по пътя си, тя се е завърнала в родната колония, което показва колко привързани са тези птици към мястото, където са направили първия си полет. Изненадите, които Ема е подготвила обаче, не спрели до тук, разказа още Градев. По думите, след като е била известно време в Бургас, в момента женската ветрушка отново е в Гърция, на място, където има няколко колонии на вида. Природозащитникът предполага, че птицата най-вероятно тази година няма да създаде семейство и да отгледа поколение.

Грижите за колонията в Левка

И докато в бургаската колония пътешествениците все още се прибират, в колонията в село Левка се правят нововъведения. В началото на юли специалистите от "Зелени Балкани" настаниха в адаптационна волиера десет керкенеза, които да се заселят заедно с белошипите ветрушки. Двата вида са много близки, не случайно другото название на керкенеза е черношипа ветрушка. Той обаче е по-силен и по-борбен от белошипите. Присъствието им ще допринесе за по-сериозната отбрана на колонията, периодично нападана от едри хищни птици като ястреби, соколи, но също така и от дребничките на пръв поглед и толкова миловидни кукумявки.

Освен керкенезите, от тази година в колонията в Левка има още един помощник в защита на белошипите ветрушки - магарицата Миша. От края на февруари тя живее в Центъра за природозащитни дейности в село Левка, където се помещава и първата от десетилетия, създадена благодарение усилията на "Зелени Балкани", колония на малките соколчета у нас. Задачата на Миша е да бъде "жива" косачка. Изпасвайки тревата около Центъра, тя ще поддържа мястото красиво и без бурени и ще осигурява по-добра видимост на ловуващите насекоми белошипи соколчета.

Усилията на "Зелени Балкани" за възстановяване на вида в страната ни са с повече от 9-годишна давност. Белошипите ветрушки, колониален вид соколи, които не се плашат да живеят близо до хората, вече се чувства добре в Сакар планина, на производствената площадка на "Лукойл Нефтохим" в Бургас и под покрива на Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани" в Стара Загора. Къде ще е следващата колония на вида, тепърва ще се решава. За нас е важно хората да видят пълната красота на тези птички и да им се радват, сподели в края на разговора ни Градимир Градев, ръководител на екипа, който прави всичко възможно, белошипата ветрушка, днес критично застрашен вид от Червената книга на България, да се чувства "у дома си" в страната ни.