С информация и богат снимков материал Хасково обогати гостуващата от днес във фоайето на Регионалния исторически музей документална изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина. 100 години бяла емиграция в България". Тя е създадена с документи и снимки от ДА "Архиви" по инициатива и с подкрепата на д-р Димитър Иванов. Хасково е първият град-домакин на изложбата, след столичната й премиера.

Експозицията е посветена на 100 години от приютяването у нас на повече от 30 хил. руски емигранти белогвардейци. Проследява и включването им в началото на 20-те и 30-те години на миналия век, в културния, икономическия и обществен живот в България.

„У нас идват около 150 лекари, 380 преподаватели- главно университетски, десетки професори белогвардейци, които оставят познания и дават начало на нови науки на нас. Това е огромен потенциал в разбита България на 1919 година, след несправедливия Ньойски договор, когато ние губим армията си, имаме десетки хиляди убити и стотици хиляди инвалиди, след Първата световна война и в условията на настаналата икономическа криза“, припомни инициаторът на изложбата д-р Димитър Иванов, който присъства на откриването й в РИМ- Хасково.

Той обаче отбеляза и, че като българи трябва да се гордеем

с приютяването на руските емигранти в нашата държава, редом с приемането на арменци, след турския геноцид и спасяването на българските евреи от Холокоста.

“Това е едно от явленията, които отреждат място на България в световната съкровищница на доброто. Това трябва да с е помни, да се разказва и с това трябва да се гордеем. Защото българите никога не сме показвали пренебрежение, никога затвореност и в крайна сметка сме получили като благодарност това огромна развитие. Защото приносът на белогвардейските емигранти в българското развитие на 20-те и 30-те години на миналия век, когато е най-бурно в цялата ни съвременна история, е огромен. Така че всяко добро получава и своя добър отговор“,посочи още д-р Димитър Иванов.

Хасковските историци са допълнили изложбата с документи и снимки, показващи ролята на белоемигрантите в нашия региона. Как са посрещнати те в Хасковския край и каква е ролята им за развитието на медицината, изкуството, образованието и културата тук, се разказва в три пана, изготвени от историка Милен Вълчев от местния Регионален исторически музей и Държавен архив-Хасково.

В хасковски регион идват повече от 12 души лекари белогвардейци, разказа Милен Вълчев.

Едни от тях е доктор Алексей Успенски, който става лекар в с.Елена.Като български поданик той подлежи на мобилизация, сочи справка на запасните офицери в Елена.

През есента на 1941 г. д-р Успенски е изпратен в Беломорието като лекар в 6-ти харманлийски полк. Докторът става свидетел как пируващи германски офицери вдигат наздравици за предстоящото завладяване на Съветския съюз. Д-р Успенски става и казва на висок глас: „Матушку Русь никто не победит!“.Естествено е арестуван и предаден на Военния съд в Стара Загора. Хората от с. Елена обаче изпращат в негова защита делегация начело с бирника Железан Митев. Говори се дори, че били приготвили и сериозна сума, за да умилостивят обвинителя.

На делото отново питат Д-р Успенски дали е изрекъл думите за възвеличаване на Русия. Той потвърждава, дори и под угрозата да бъде осъден на смърт. В крайна сметка е изпратен в концлагер край с. Динево заедно със своите врагове -комунистите. Еленци отново се застъпват за него и докторът е освободен, но в тежко здравословно състояние.

Когато се връща в селото, местните хора го посрещат до един и го понасят на ръце до местност, където вече се приготвили курбан за възстановяването му.

След гощавката отново на ръце той бил пренесен до дома си. Д-р Успенски се заклева, че с. Елена е неговият пристан и ще лекува всички безплатно до края на живота си.

Като любопитен факт историкът от Хасково разказа и, че сред създателите на емблематичния за хасковската култура хор „Родна песен“, който през 2019 година отпразнува 90 години от създаването си, са двамата белогвардейци- Федот Артемов ,диригент и председател на хоровото настоятелство, и Андрей Артемиеевски-полковник -ренгент, с професионално образование и помогнал много за израстването на хора.

Има документи, че Артемов, е правил китка от български народни песни, има данни и за една руска и една украинска песен, които е разработил, допълни Милен Вълчев. Затова сега се издирват запазени партитури, които да бъдат разучени от настоящите хористи.

„Много бих се радвал, ако можем да намерим една такава малка частица от времето. Машина на времето ще се получи един вид-нещо, което е писано още в зараждането на хора, сега отново да се върне при изпълнителите. И предвид историята, която разказаха при откриването на изложбата, особено емоционален заряд биха имали тези произведения за самия състав, а вярвам, и за публиката-нещо, написано толкова отдавна, нещо, което е създадено за хора, оцелял през всичките тази години, отново да се постави на сцена. Много бих се радвал наистина да се намерят партитури, за да можем да ги разучим с настоящите хористи и отново да възкресим творците от онова време, които всъщност са дали на града хора „Родна песен“, посочи настоящият диригент на състава Мартин Антонов, който пристигна от София в Хасково специално за откриването на изложбата.

Сред присъстващите бяха и настоящи и бивши хористи, както и Вела Казакова, която е отдала 44-години от живота си като изпълнител, а след това и като диригент на „Родна песен“. Според нея, идеята за поставяне на произведенията би била вълнуващ момент, ако се осъществи. „Страхотна идея е това. Така връзката между поколенията ще бъде още по-силна и ще се знае историята на хора и града“, посочи тя.

Трите хасковски пана, които разказват за “бялата“ емиграция в региона, остават в изложбата, съобщи д-р Иванов. Така паната със снимки и истории за белогвардейците у нас стават 28. „Те са подготвени с много чувство и са много информативни. В тях се разказват много интересни истории. Така изложбата получава едно естествено обогатяване.“, посочи той. Следващата дестинация, където „Ваше благородие, госпожа Чужбина. 100 години бяла емиграция в България“ ще гостува в началото на септември е Варна. Следват Кърджали и Перник, а след това и Ардино и Момчилград.

Предстои и издаването на албум на база на изложбата с много снимков материал и информация.

Интересът към изложбата е голям и вече има покана да бъде показана в края на октомври в Москва, в дома на на Солженицин. Има идея да посети и българските културни центрове в Париж и Виена и да бъде показана и в Европейския парламент в Брюксел, но не на последно място и да гостува в Одеса, посочи д-р Иванов.

Красимира Славова