Днес в димитровградската библиотека „Пеньо Пенев бе открита постоянна експозиция „Редки и ценни издания“. Книгите ще бъдат достъпни за читателите под наблюдение на служители на библиотеката. Тя бе официално открита от временния директор на библиотеката Валентина Терзиева, като събитие в рамките на Националната библиотечна седмица.
Колекцията от редки и ценни книги е гордост за нашата библиотека, защо не са много библиотеките в страната, които могат да се похвалят с такава колекция от 438 редки и ценни издания, заяви директорът на библиотеката. Фондът е създаден през 1996 г., като до скоро той се е помещавал в дирекцията на библиотеката. Монтирахме специални витрини, в които да приютим книгите и направихме така, че те да са пред погледа на всеки, обясни Валентина Терзиева.
Колекцията включват българска възрожденска книжнина и периодични издания, енциклопедии, справочници, граматики, първи издания на класиците на българската и чуждестранна литература, издания с необикновен формат, езикови речници, стихове, повести, разговорници и още, като дарената от кмета Иво Димов Библия от 1925 г.. В първите години, за съжаление, не са вписвани имената на дарителите и за голяма част от изданията няма информация как и от кого са придобити. Преди време този пропуск е бил поправен и вече задължително се вписват имената на дарителите.
Най-старото издание в фонда е първи том на енциклопедия „Брокхаус“ или т. нар. „Германика“ от 1882г. По-значими издания, до 1900 г., са „Речник на българския език“ (1895) на Найден Геров, „Българските доброволци в Сръбско-турската война 1876 г.“ (1896) от Тилю Колев, „Под игото“ (1896) на Иван Вазов, „Миналото. Очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети” (1898) на Стоян Заимов, “Енциклопедически речник” (1899) на Лука Касъров и много други.
Голям интерес предизвикват и изданията с различен и специфичен формат с размери по-малки от кибритена кутийка. Специално място е отредено на ръкописа „Отечество Гердима“. Гердима е старото име на Нова надежда, но информацията в ръкописа не се ограничава само до него, а за целия хасковски регион. Ръкописът е обогатен с рисунки, снимки и скици. Единствено той не е част от изложените във витрината ценни издания, поради големия си обем от около 3000 машинописни страници.
