В празничната седмица до 24-ти май, Денят на българската писменост, просвета и култура община Хасково отново инициира кампанията „Език свещен…“

Идеята е в нея всеки ден да си припомняме любими стихотворения на българските творци.

Призивът е в следващите седем дни всеки да качи своето любимо българско стихотворение в интернет и да се отбележи като част от кампанията.

Празнично шествие на българското слово и официалната Фейсбук страница община Хасково стартира със стих на Иван Вазов.

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Иван Вазов, Пловдив, 1883

Език свещен на моите деди

език на мъки, стонове вековни,

език на тая, дето ни роди

за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга

и кой те пощади от хули гадки?

Вслушал ли се е някой досега

в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ

се крий в речта ти гъвкава, звънлива -

от руйни тонове какъв разкош,

какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,

охулен, опетнен със думи кални:

и чуждите, и нашите, във хор,

отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб

създаньята на творческата мисъл!

И не за песен геният ти слеп -

за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света!

Сè туй ругателство ужасно, модно,

сè тоя отзив, низка клевета,

що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам

и той ще стане мойто вдъхновенье,

и в светли звукове ще те предам

на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта

и в твоя чистий блясък ще те покажа,

и с удара на твойта красота

аз хулниците твои ще накажа.