Някога Акведуктът на Валент е бил един от най-дългите акведукти в древния свят.
Към пети век гражданите на Константинопол са се снабдявали с вода по този канал - кръстен на император Валент - който е надхвърлял 500 километра. Днес учените най-после успяха да разберат как някога хората са поддържали чиста вода в това гиганстко съоръжение.
Каналът включва извори с прясна вода на разстояние повече от 120 километра от града, водата е преминавала по големи зидани канали, 90 големи моста и множество тунели с дължина над 5 километра.
Като събират и изследват отлаганията на калциев карбонат по вътрешните повърхности на съоръжението, екипът изследователи успява да оцени натрупването на варовик в акведукта. Анализът на събраните проби показва, че варовикът се е образувал в течение на по-малко от 30 години, въпреки че е известно, че каналите функционират повече от седем века, поне до 12-ти век.
„Това означава, че целият акведукт трябва да е бил поддържан и почистван от отлагания по време на Византийската империя, дори малко преди да спре да работи“, разказва палеоклиматологът Гюл Сюрмелихинди (Gül Sürmelihindi) от Университета Йоханес Гутенберг в Майнц (JGU) в Германия.
Акведуктната система на Константинопол от четвърти и пети век се простира на 426 км - най-дългият водопровод в древния свят. Карбонатните находища в системата на акведукта осигуряват свидетелства както на археологическите разработки, така и на условията на околната среда през периода на отлагане. Линията на акведукта с дължина 246 км от четвърти век използва извори от нисък водоносен хоризонт, докато удължение с 180 км от пети век на запад достига по-висок водоносен хоризонт. Въпреки че историческите летописи свидетелстват за най-малко 700 години активност на акведукта, карбонатните находища в системата на акведукта показват по-малко от 27 години експлоатация. Това предполага, че цялата система трябва да е била почиствана от карбонатите, вероятно по време на редовни кампании. Дългият 50 км дълъг акведук в централната част на системата може да е бил скъпо, но практично решение, което да позволи ремонти и почистване на акведуктите от варовик, за да се гарантира непрекъснато водоснабдяване на града. Каналът от пети век обикновено е замърсен с глина, причинено от естеството на системата на водопровода и възможни локални повреди по канала. Тази богата на глина вода може да е била една от причините за изграждането на големи резервоари в Константинопол. Кредит: https://doi.org/10.1002/gea.21853
(а) карта на двуканалния участък. Представителните профили на канали за всяка секция на канала са показани в мащаб. (b) схематично представяне на оригиналното оформление на единичен канал от четвърти век; c) добавяне на канал от пети век (червенo) и преструктуриране на мостове. Мостовете от четвърти век (сини) са заменени от масивни нови мостове (червени), за да се предотвратят сеизмични повреди. Някои мостове носят два канала. Не е сигурно дали каналът от пети век се е простирал до града; (d) по-опростена алтернативна схема, която не е изградена, като един нов канал пренася цялата вода. (b – d) K, Pş и Pp се отнасят до имената на извори в (а); e) Мостът Куршунлугерме с двата водни канала; (f и g) насложени канали на римските акведукти в Porta Maggiore в Рим, за сравнение. Кредит: https://doi.org/10.1002/gea.21853
Един участък от канала подсказва как е правено това - 50-километров участък от централната част на акведукта, съставен от два канала, един над друг, от време на време преминаващ препятствия с двуетажни мостове.
Двуканалната схема позволява на инженерите да почистят акведукта, без да спират напълно водния поток към Константинопол в продължение на седмици или дори месеци - нещо, което очевидно би причинило сериозни проблеми с водоснабдяването.
Варовикът в крайна сметка може да е запушвал бавно течащите водни пътища, така че изследователите смятат, че основното почистване може да се е извършвало редовно. Глината е друг потенциален замърсител във вода, взета от водоеми.
Много вероятно е тази [двуканална] система да е създадена, за да позволи извършването на операции по почистване и поддръжка,“ отбелязва геологът Сиес Пашиер (Cees Passchier,) от JGU. "Това е скъпо, но практично решение".
Цялата акведуктна мрежа всъщност е била изградена на части в продължение на няколко века и е още един пример за напредналото строителство по времето на Римската империя.
Кредит: https://doi.org/10.1002/gea.21853
Въпреки че римляните не са измисляли акведуктите, те ги правят по-големи и по-сложни от всякога. Сюрмелихинди описва тези системи за управление на водите като "най-новаторското техническо постижение" на Римската империя.
И в римските градове е имало много акведукти и канали - някои от тези градове са имали повече вода в древността, отколкото сега. Известни са над 2000 римски акведукта, пренасящи вода на огромни разстояния и изследователите смятат, че има още, които чакат да бъдат открити.
Тези акведукти са известни най-вече с впечатляващите си мостове, като Пон дю Гар в Южна Франция, които все още стоят и днес след две хилядолетия“, коментира Пашиер.
"Но те са впечатляващи най-вече заради начина, по който са решени проблемите при тяхното изграждане, което би било трудно дори за съвременните инженери".
Справка: Carbonates from the ancient world's longest aqueduct: A testament of Byzantine water management
Gül Sürmelihindi Cees Passchier James Crow Christoph Spötl Regina Mertz‐Kraus
Geoarchaeology, First published: 06 May 2021 https://doi.org/10.1002/gea.21853
Източник: Historians Find Genius System That Kept Ancient World's Longest Water Channels Clean, sciencealert
