Домът на лазарката-кръстница е почитан и на Великден от девойки, участвали в пролетния обичай. Тя остава първа сред равни цялата година до следващия Лазаровден. Традицията се спазва и днес от лазарките в поповското село Садина, а песните - изпълнявани на празника, се предават от поколение на поколение, разказа за БТА Илка Дечева - директор на ОУ "Хр. Ботев" в селото.

Както навсякъде у нас, основните участници в лазаруването са моми в пред женитбена възраст. Само мома, която е лазарувала може да се момее - да очаква сватове и да се омъжи, казват по-старите хора, които са представители на капанската етнографска група. 81-годишната Недка Банева си спомня, че се сформирала една група само от моми за женене, за които лазаруването е и вид представяне пред бъдещите свекърви.

Подготовката за Лазаруване започва седмици преди празника - момите се събират, учат и си припомнят лазарски песни отново в дома на кръстницата от миналата година. През постите, когато не се играят хора, тези събирания са били единствената забава за женската челяд - припомнят местните хора.

Лазарските групи се разпределяли по махали и участничките са от една и съща възраст - роднини и приятелки. Групата, наречена "лазара", се събира в деня на празника в дома на избраната още от миналата година водачка - кръстница. Накичени със свежи пролетни цветя и пъстри капански премени, момичетата тръгват от къща на къща, пеейки песни за любов, женитба, семейно благополучие, богатство и здраве. За да не им е празна кошницата, първа ги дарява майката на кръстницата.

Вярва се и днес, че в която къща пристъпят лазарки, тя ще е честита през цялата година. За всеки член от семейството лазарките подбират песен, която съответства на възрастта, семейното и социалното му положение: за малко дете - "Лаленце се люлее", за мома - "Изгряло ми ясно слънце", "Лазар си иде от Стамбул града", за момък - "Отдолу иде юнак на коня", за по-възрастните стопани - "Ой Лазаре, Лазаре", за семейство, от което има мъж на гурбет, актуално и днес - "Птиченце, лястовиченце", разказва Дечева, която е била и ръководител на група.

Лазарките пеят подредени в две редици една срещу друга, а между тях едно от момиченцата играе, като "тича" ситно между редиците и размахва кърпичка. Стопаните даряват лазарките с яйца и паричка. Вечерта, в дома на кръстницата, събраните дарове - основно яйца, се разпределят по равно. Баба Недка допълва, че това е и разликата между Коледарските групи и Лазарките - събраното от коледарите се продава на търг, а парите се даряват за облагородяване на селото.

Неделята след Лазаровден - Връбница, Цветница, също е важен ден. Тогава за здраве се окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Участвалите в лазаруването моми отиват на реката и пускат по течението на водата приготвените върбови венчета. Чието излезе най-напред, тази мома става кръстница. В нейния дом лазарките отиват на Великден, носейки боядисани червени яйца, питка и козунак. А с този обред и гощавка завършва празничният лазарски комплекс.

През годините в село Садина винаги е имало лазарки. Сега, заради пандемията, те няма да са организирани от училището или читалището. Но пак ще ги има, защото традицията е жива - момичетата ще се събират на по-малки групи и ще посетят къщите, както са го правили техните майки и баби, та и онези преди тях