Живописецът Константино Льондев е авторът, който гостува в галерия „Форум“ в Хасково. Той е представен от Института за културно наследство България-Италия с директор Мариела Павлова, с изложбата "Белисимо".
Прекрасно настроение и слънчеви цветове пренесе Льондев от слънчева Италия в южния български град.
Авторът вече е познат на ценителите на изобразителното изкуство в Хасково. Това е втората му самостоятелна експозиция, Льондев е участник тук и в още три съвместни изложби с други свои колеги.
Художникът, който е от смесен български и италиански произход, излага 16 платна в „Белисимо“-цветни пейзажи и женски тела.
Платната следват емоциите на автора, оставени са без имена и провокират зрителя в дълбочина.
Картините му, които хасковлии ще могат да видят в следващите седмици, са съвсем нови, рисувани са през последната година.
„Предпочетох да не слагам имена на картините, за да не огранича в определена посока мисленето на хората, които ще ги видят. Предпочитам да оставя на фантазията на всеки това“, споделя Константино Льондев. Той казва, че в работата си през последната година, белязана от здравната криза, съвсем за малко е загубил концентрацията покрай случващото се с пандемията. Чрез работата си и изкуството което прави обаче, е успял да се отърси от тежките мисли.
„В началото ми беше малко тъжно от цялата тази история и рисувах в по-тъмни цветове. Това е претворяване на вътрешното усещане върху платното. Но след това свикнах и продължих да следвам хода на времето, да живя така, както преди“
Картините му в "Белисимо" са много цветни и наситени с живот. „Аз по принцип имам южна кръв и обичам ярките цветове“, казва по този повод Льондев. Той работи и скулптура и затова някои от живописните му платна са с наситеност от релефи. Вдъхновението казва черпи от самото изкуство и от красотата на жените.
С картините си в настоящата изложба авторът пренася късчета от Италия в Хасково. В част от платната споделя емоциите, изпитани от възторга при наблюдението на стари маслинови дървета от Южна Италия, извили форми под вековното си съществуване и разказващи хиляди истории.
„За мен те изглеждат като скулптури. Природата е истински творец.“
„Той е автор, който освен живопис, работи и скулптура, затова погледът му не е само в една посока- съвместява двата жанра в изобразителното изкуство в едно изразно средство. Защото, когато човек погледне скулптурите му има чувството, че вижда живопис, и обратното. А има афинитет към тези стари дървета в Южна Италия, не само защото самият той е от тази част на Италия, а защото това е смисълът на историчността на човешкото развитие-да наблюдаваш и да осмисляш нещо, което е било толкова дълго преди теб и вероятно ще остане и след теб. Живата памет. И че всъщност всичко около нас е една суета, а човек трябва да мисли за това, което оставя след себе си.“, допълва директорът на Института за културно наследство България-Италия Мариела Павлова.
Красимира Славова
Пикасо
Кой е този серсемин
Бояджия
Русев
русев
експерт
питам