Хората дъвчат дъвка от хиляди години. Първоначално дъвките били направени от смола от някои дървета, като смърч. Повечето съвременни дъвки са направени от синтетична гума, подсладители и ароматизанти, като за някои от съставките им има опасения, че са вредни за здравето, въпреки че са класифицирани като годни за консумация от човека.

Дъвката може да намали стреса

Редица проучвания са установили, че дъвченето на дъвка може да подобри различни аспекти на умствената дейност, включително паметта, наблюдателността, осмислянето и вземането на решения.
Клинични проучвания на учени от дъблинския колеж "Тринити" също така са показали, че дъвките могат да подобрят настроението и да намалят стреса. Отделно проучване сред студенти разкрива, че дъвкането на дъвка в продължение на две седмици е намалило напрежението, причинено от академичното натоварване.
Според учените намаленото чувство за стрес може да се дължи на самото дъвкане, при което се намаляват нивата на хормоните на стреса, като кортизол.
Освен това хората, които дъвчат дъвка, се отпускат по-лесно. Едно от възможните обяснения е, че дъвката предизвиква мозъчни вълни, подобни на тези при спокойните хора, докато увеличава притока на кръв към мозъка. Скорошно проучване показа още, че облекчаването на стреса е най-голямо, когато хората дъвчат по-силно.

Дъвката може и да подсили паметта
Други проучвания показват, че хората, които дъвчат дъвка, се представят с 24% по-добре при тестове за краткосрочна памет и с 36% по-добре при тестове за дългосрочна памет. Дъвченето на дъвка може да помогне да се фокусираме по-добре за по-дълги периоди.
Как точно дъвката подобрява паметта, не е напълно изяснено. Една от теориите е, че самото дъвкане води до увеличен приток на кръв към мозъка. Доказано е, че ползите от дъвката за паметта продължават само докато дъвченето продължава.

Безопасни ли са съставките на дъвката?
Дъвката се счита за безопасна като цяло. Някои марки обаче съдържат малки количества противоречиви съставки, за които има съмнения, че могат да вредят на здравето. Дори и в тези случаи обаче количеството, в което се съдържат, обикновено е много по-малко от това, за което се счита за опасно.
Някои от тези съставки са консервантът E321 (бутилхидрокситолуен), оцветителят E171 (титаниев диоксид, използван за избелване и придаване на гладка текстура), както и аспартамът с код Е951  - изкуствен подсладител, често срещан в храните без захар. За него се твърди, че причинява редица проблеми от главоболие до затлъстяване и рак. Понастоящем обаче клинични проучвания, които да доказват връзката между аспартама и развитието на рак или наддаването на тегло.