Всяко момиче мечтае някой ден да стане принцеса, а животът ѝ да се превърне в истинска приказка, разгръщаща се зад стените на величествен дворец... По принцип в историите за лека нощ, които хората разказват на невръстните си деца, героините са изправени пред тежки, често дори привидно невъзможни изпитания, още преди да срещнат принца на бял кон, с когото заживяват щастливо до края на дните си.
Събитията в тези повествования винаги следват една и съща хронология, която убеждава слушателя, че човек трябва сам да извоюва собственото си благополучие и радост. Но както се казва - за всяко правило има изключение, тъй като, за добро или лошо, в много случаи реалният живот няма нищо общо с разказите. Истината е, че понякога премеждията за една принцеса могат да започнат след срещата ѝ с кралския син, точно както се случва с прекрасната Грейс Кели, спечелила вечната любов на Княжество Монако, което никога няма да я забрави. Може да се каже, че събитията в нейния живот протичат на обратно, понеже затрудненията стават част от дните ѝ, след като тя официално се врича във вечна любов на Рение III именно на този ден - 19 април, само че преди 65 години, и по-точно през 1956 г.
Но преди да стигнем до този момент, нека превъртим лентата назад до самото ѝ начало...
Грозното патенце
Грейс Патриша Кели е родена на 12 ноември 1929 г. във Филаделфия, щата Пенсилвания, в семейството на Джон и Маргарет Кели. Тя е третото от четирите деца на съпрузите, които имат още две дъщери и един син. След като баща ѝ окончателно се отказва от спортната си кариера, донесла му три златни олимпийски медали по гребане, той се насочва към строителния бизнес, докато майка ѝ, която навремето е била модел, става треньор по лека атлетика, тренирайки женските отбори в местния университет. Пътят на момичето изглежда предопределен още от появата му на този свят, но дори голямото желание на родителите му не успява да я накара да поема по техните стъпки, защото от дете иска да се изявява на театралната сцена или на големия екран - желание, което прагматичните ѝ близки изобщо не подкрепят, гледайки на него като на нещо крайно несериозно.
Въпреки че в превод от английски език името ѝ означава "елегантност, грация и изящество", малката Грейс съвсем не е такава. Напротив, за разлика от своите братя и сестри тя е леко пълна и невзрачна, което допълнително подклажда нейната стеснителност и срамежливост. Нещо повече, собственото ѝ семейство често я сравнява с грозното пате на Ханс Кристиан Андерсън, като неведнъж дори открито изразяват пред нея притесненията си, че надали някога ще се намери мъж, който да поиска ръката ѝ. Ето защо големите надежди на Джон и Маркарет падат върху плещите на останалите им наследници, чието бъдеще изглежда далеч по-обещаващо. Двамата официално губят всяка вяра в дъщеря си, когато тя се проваля на изпитите си в колежа и не успява да влезе в него.
Бъдещата звезда обаче не се отказва от първоначалните си блянове и заявява, че смята да се запише в Американската академия за драматично изкуство. Баща ѝ далеч не е във възторг от решението ѝ, но след известно време ѝ дава съгласието си, а впоследствие нейният чичо - драматург, печелил наградата "Пулицър", ѝ помага да влезе в учебното заведение. Разбира се, предвид факта, че е прекрачила тяхната воля, никой от роднините ѝ не възнамерява да подпомага финансово бляна ѝ да стане актриса. Поради тази причина 18-годишната Грейс, която вече се е превърнала в изключително привлекателна млада дама, заминава за Ню Йорк, където подписва договор с модна агенция. Един от първите ѝ ангажименти е реклама на марка цигари, но само няколко месеца по-късно вече краси кориците на списания като "Cosmopolitan", а с парите, които изкарва от фотосесиите, тя плаща обучението си.
Противно на всички очаквания, кариерата ѝ не започва с шеметен старт, напротив, скоро след като се дипломира и се качва на сцената на Бродуей, тя осъзнава, че музикалният театър не е онова, което си е представяла. Така тя се ориентира към киното, което се оказва най-правилният ход за развитието ѝ. След няколко реализирани филма, тя участва в "Провинциалистката", а изпълнението ѝ в него ѝ носи награда "Оскар" за най-добра женска роля. Престижното отличие привлича вниманието не само на киностудиата, но и на самия Алфред Хичкок, който е напълно обсебен от нея, предлагайки ѝ да се снима във филмите му. Кели се съгласява и участва в общо 3 последователни негови ленти в рамките само на 2 г. Навършвайки 25 години, тя е вече е сред най-популярните и уважавани имена в Холивуд, като за това заслуга имат и 11-е продукции зад гърба ѝ.
Срещата с принца
На 6 май 1955 г. Грейс се озовава на Филмовия фестивал в Кан, за да популяризира третия си филм с Хичкок - "Да хванеш крадец". По същото време във френската Ривиера се намира и принц Рение III, който, според редица слухове, отишъл да си търси съпруга, за да остави веднъж за винаги легендарния си ергенски живот в миналото. Тогава негов близък, който е приятел и на Мерилин Монро, му предлага да се насочи към холивудската красавица, понеже славата ѝ неминуемо ще се отрази добре на Монако, само че принцът отхвърля идеята, заявявайки, че не иска и да чуе за нея, тъй като се оглежда за жена с благородно потекло. Само че главният редактор на престижното списание "Paris Match" урежда интервю с американската знаменитост, към което трябва да се заснеме специална имиджова фотосесия в кралския дворец в Монако, заедно с принц Рение. Първоначално нито един от двамата не прелива от ентусиазъм, но все пак склоняват да заснемат кадрите. И макар на снимачната площадка все пак между тях да прехвърчат искри, в крайна сметка нищо не се случва по време на първата им среща.
Съвсем скоро Кели се качва на самолет и отпътува към Съединените щати, където се връща към познатото си ежедневие. В същото време обаче, когато тя вече е далеч от него, 32-годишният аристократ започва да усеща афекта на звездата върху себе си. С течението на дните, той осъзнава, че едва ли ще намери по-подходяща жена за себе си, затова решава да ѝ напише писмо, с което да ѝ благодари за милото отношение на фестивала. Отговорът ѝ дава началото на тайна кореспонденция между тях, продължила половин година. В едно от последните си писма те разкриват чувствата си един към друг, което въоръжава Рение с нужната увереност да се качи на първия полет за Щатите с годежен пръстен, за да ѝ зададе големия въпрос.
Сватбената им церемония, определена в пресата като "събитието на 20-и век" се състои на 18 април 1956 г. Кели пристъпва пред олтара в спираща дъха рокля от автентична брюкселска дантела, изработена от екип от 60 шивачки, която ѝ е подарък от киностудио "MGM". А на главата си носи дантелен венец, украсен с перли и хартиени портокалови цветчета. След церемонията младоженците отпътуват на 7-седмичен круиз с яхта из Средиземно море - подарък от сърце от Аристотел Онасис.
Животът в двора
Въпреки че е щастлива с Рение, Грейс е натъжена от факта, че повече никога няма да може да застане пред камера, отдавайки се на най-голямата си страст. След като официално казва "Да" на своя любим, в Монако веднага забраняват филмите с нейно участие. Освен това през 1962 г., когато Хичкок ѝ предлага да се присъедини към актьорския състав на "Марни", под натиска на обществото, тя е принудена да откаже, защото това няма да се отрази добре на репутацията на кралското семейство. Все пак е абсолютно недопустимо една принцеса да бъде част от шоубизнеса. Всичко това я кара да се чувства като птица, затворена в златна клетка.
Редица източници на различни медии казват, че в началото на брака си тя толкова силно е копнеела за предишния си бляскав начин на живот, че почти постоянно е била в тежка депресия. Самата Кели е разказвала, че друга причина за състоянието ѝ е, че между нея и престолонаследника няма истинска любов, а по-скоро привързаност. Все пак тя намира сили да се справи с меланхолията и да продължи напред, изпълнявайки новите си отговорности. Включва се в различни благотворителни каузи, строи болници и детски градини, а освен това отговаря за дейностите в местния Червен кръст. Междувременно мъжа ѝ се възползва максимално от нейната слава, преобразявайки коренно лика на Монако пред света. С помощта на своята половинка той превръща княжеството в главен финансов център, предлагащ всякакви удобства, привличащи богаташи от близо и далеч.
Грейс дарява Рение с общо тима наследници - принц Алберт и принцесите Каролин и Стефани. Пред всички петимата изглеждат привидно щастливи, но зад тази фасада всъщност се крият различни проблеми. С годините отговорностите на Кели нарастват толкова много, че в даден момент това се отразява не само на психическото ѝ състояние, но също така и на отношенията ѝ с принца. Постепенно различията им стават все по-осезаеми, образувайки емоционална пропаст между тях. Споровете, които водят, са от различно естество, като сред тях попада дори и възпитанието на децата им.
Ето как на 25-ата годишнина от венчавката си, те напълно се отчуждават, превръщайки се по-скоро в добри познати, които дори не пребивават заедно под един покрив, понеже бившата филмова звезда предпочита да прекарва дните си в Париж.
На 13 септември 1982 г. сутринта Грейс и най-голямата ѝ дъщеря Стефани тръгват от любима си ваканционна резиденция Рок Агел обратно към Монако. Малко след 10 ч. сутринта превозното средство навлиза в опасен завой и Кели губи контрол над автомобила, който пада в 50-метрова пропаст. Стефани, която седяла до шофьорското място се разминава само с леки наранявания, но положението на 52-годишната ѝ майка е сериозно - тя е с тежка мозъчна травма, пневмоторакс и счупена бедрена кост. Единственото, което лекарите в болницата в Монако могат да направят за нея, е да я поставят в изкуствена кома. Само ден по-късно обаче принц Рение дава съгласието си да изключат животоспасяващата апаратура.
Не след дълго се появяват слухове, че автомобилният инцидент е нагласен, но така и не се намират доказателства, които да подкрепят тази теория.
След смъртта на Грейс Кели Рение не се жени повторно. След загубата на любимата си, в нейна чест той прави розова градина в Монако, която всеки желаещ може свободно да посети. В нея, сред хиляди цветя, се помещава и статуя на принцесата. Когато 23 години по-късно аристократът умира на 81-годишна възраст, синът им Албер се качва на престола.
Грейс и Рене са погребани в гробницата към църквата, в която навремето се ожениха.
