Пролетта пукна, природата се раззелени, цъфтят дръвчета и треви. Много поетично звучи, вероятно заради приятното пролетно слънце. Леко ни е омръзнало от тежките зимни манджи, затова гледаме да се хванем за зеленко. Салати, леки ястия, вкусотии…

Една от тях е копривата – жарка, жилеща, пареща, но тооооолкова вкусна. Може да си я приготвим под всякакви форми – на супа, на каша и какво ли още не. Освен вкусна, тя е и изключително полезна.

Копривата е източник на бета-каротин, витамини А, С, Е, К, желязо, калций, фосфати и минерали. Тя съдържа и повече витамин С от някои култивирани растения и диви билки като маруля, броколи, спанак, карфиол, зелен фасул и др.

Копривата има високо съдържание на незаменими аминокиселини. Свежите листа на растението са добър източник на витамини, минерални соли – калций, манган, желязо, калий, цинк, магнезий и мед, ферменти, хлорофил и багрилни вещества.

Освен здравословни ползи и вкусна храна, копривата може да ни помогне да се справим с някои козметични проблеми, които ще ни направят по-красиви. Екстрактът от коприва е широко използван за подмладяване и разкрасяване. Приложенията и ползите от тази билка, като че ли са безкрайни. Представяме ви 10 факта за копривата, които вероятно не знаете.

1. В градината младата и свежа коприва може да бъде отлична съставка на градинския компост. Може да се превърне и в хранителен течен разтвор за насажденията.

2. От копривата може да се направи ръчна хартия.

3. Паренето на копривата се дължи на дразнещи химикали в листата и стеблото, които се активират, когато растението влезе в контакт с кожата. Когато власинките или бодилчетата на парещата коприва се допрат до болезнена/схваната част на тялото, те всъщност могат да намалят първоначалната болка. Учените са на мнение, че копривата прави това чрез понижаване на дразнещите химикали в тялото, намесвайки се в предаването на сигналите на болка в тялото.

4. Хубаво е да имате коприва във вашата градина. Тя е важен източник за пчелите и поддържа живота на още над 40 вида насекоми, включително пеперуди.

5. Копривата има мъжки и женски цветове, които идват от различни растения. Има между 30 и 45 вида коприва, главно многогодишни растения, като най-известният представител е обикновената коприва.

6. Копривата помага срещу подагра, артрит, простуда, някои алергии, астма, хроничен бронхит, ставни заболявания (артрит, ревматизъм), мускулни болки, бъбречни, чернодробни, жлъчни заболявани и много други.

7. Английската дума за коприва (nettle) идва от староанглийската дума за игла – препратка към нейните жилещите листа. В Шотландия традиционно правят чаршафи и покривки от коприва. Те са с характерен жълтозелен цвят, който се получава от корените на растението.

8. В 100 грама коприва се съдържат: калории – 42; общо мазнини – 0.11 г, холестерол – 0 мг, общо въглехидрати – 7.49 г, фибри – 6.9 г, захари – 0.25 г, белтъчини – 2.71 г, вода – 87.67 мл.

9. Прието е, че конете, които се хранят с коприва, имат красива, лъскава козина. Затова животновъдите често я включват в менюто на животните. В Швеция пък хранят кравите с коприва, за да се увеличи производителността на мляко.

10. През първата Световна война копривата е използвана като заместител на дефицитния памук и от нея са тъкани униформите за германската армия. Първата употреба на растителното влакно на коприва в изработката на дрехи може да се проследи чак до бронзовата епоха.