Дори и в тежки времена човекът има нужда да гледа красота в живота си. Това каза в интервю за БТА художникът от Плевен Николай Неделчев - Кокала, след поредната си изложба, която подреди във време на пандемията от коронавирус в галерия "Илия Бешков".

Той е убеден, че "въпреки заразата, карантините и локдауните, хората имат нужда от изкуството" и това се вижда от посещенията на театрите, концертите и изложбите, въпреки създадените строги ограничения и неудобства за публиката. Авторът разкри, че по време на пандемията е започнал да рисува по-интензивно, отколкото преди. От средата на ноември м.г. до 8 март тази година е създал 55 живописни творби. Всички те са цветни, излъчват позитивна енергия, зареждат с доброта и сигурност зрителя. Нарисувал е пейзажи, натюрморти, фигурални композиции, портрети, автопортрети, които привличат с интензивен цвят и умерена експресивност, с изведени идеи и ярки внушения. А един цикъл с кораби, изгреви и залези, разкрива, че е запазил и въображението на детето в себе си.

Неделчев живее и работи в Плевен. Завършил е магистратура в Националната художествена академия в София. Лауреат е на конкурси, участвал е в изложби в София, Плевен, Египет, Швеция и другаде. Член е на Съюза на българските художници. Работи в областта на живописта, керамиката, скулптурата и дизайна.

Г-н Неделчев, за първи път се представяте с голяма изложба в Плевен. Показвате десетки творби, които излъчват радост от живота. Как се роди тази впечатляваща експозиция?

Правил съм самостоятелни изложби в София и чужбина. Участвал съм по различи поводи в изложби, в групови изложби в Плевен, в много общи изложби в различни градове. Тази самостоятелна изложба в художествената галерия "Илия Бешков", може да се каже, че бе породена от Ковид кризата. Бяхме затворени няколко пъти по къщите си заради локдауните. Аз използвах времето да рисувам. Това, което съм подредил в залата е нарисувано от края на ноември миналата година до 8 март на тази година. Създал съм общо 55 творби с различна тематика - фигурални композиции, пейзажи - зимни, есенни, морски. От тях 46 живописни картини съм показал за първи път пред публиката.

Как всъщност ви повлия коронакризата - на психиката, на настроението, на творчеството като цяло?

Мисля, че в мен нищо не се е променило, нито в психиката, нито в настроението. Абсолютно нищо! Единственото, което бих отбелязал като промяна е, че вече не можем да имаме нормални контакти между колегите. Художниците сме хора самотници в това, което правим. Когато човек рисува, прави скулптори и други творби е самичък - сам пред бялото платно, пред глината или пред камъка. В този смисъл пандемията не ми е повлияла с нещо лошо за творчеството. Всъщност лошото е, че като всеки артист, имам нужда от публика, от срещи, от усещанията, които се пораждат след това - в галериите, сред хората. Това ми липсва!

Разкажете кога и как влязохте в света на изобразителното изкуство?

Аз рисувам от много малък, от дете. За първи път, когато започнах да рисувам бях в детската градина. Още тогава разбрах, че аз мога да се изразявам с рисуването. В училище ходех на кръжоци. Моят учител по рисуване ме насочи да уча в средно училище по изкуствата. Приех тази идея като своя и кандидатствах в художественото училище в град Троян. Тогава приемаха с полагане на изпити. Приеха ме. Там се занимавах по-специално с керамика, но и с всички останали области на изкуството. След завършването през 1991 година отбих военната си служба, а след това кандидатствах в Художествената академия в София. Бях приет и там добих висшето си образование - магистърска степен, в ателието на професор Красимир Джидров. Понеже живописта бе и си остава моя слабост, по време на академичния ми период преподавател по живопис ми бе доц. Вихрони Попнеделев. Станах член на Съюза на българските художници - секция "Живопис". И де факто, аз не съм спирал да рисувам от дете. Сега може би дойде моментът - в този вакум, който се получи в пандемията за културни изяви, да имам и премного свободно време. Затворих се в къщи, отворих боите, вдигнах стативите. Изкарах колата си извън гаража и го превърнах в ателие. ИЕнарисувах 55 картини, с които радвам себе си и хората около мен.

Натрупали сте вече доста опит в живота и в изкуството. Къде се радват на най-добър прием вашите картини - по света и в България?

Още с първата ми самостоятелна изложба в София спечелих конкурс за млад автор. Бях студент в трети курс. Спечелих състезание из между 300-320 кандидати, които се явихме с по две картини. Мен ме номинира за първата награда жури от преподаватели - независима комисия с хора и от чужбина. Помня, че имаше художник от Англия. Това беше през 1998 година. За мен споменът е и като най-лошо време в България за рисуване. В това време аз имах шанс и късмет да получа право да направя самостоятелна изложба. Затова ми дадоха парична награда от 500 долара. Тогава това бяха страшно много пари. Те ми стигнаха да се уча следващите три години в Художествената академия. Успях да направя и първата си самостоятелна изложба. Много мои картини са откупени в София. В Израел съм живял и работил две години - там също имам много откупени картини. Така се случи и в Швеция - там също направих изложба - много картини продадох, но колко са и къде са не мога да кажа. В Плевен също имам много продадени, а и подарени картини.

Кои са жанровете в изобразителното изкуство, които предпочитате днес?

Най-много ме влече и предпочитам живописта. Аз съм завършил "Керамика" в Националната художествена академия, но имах възможност по същото време да уча четири години и живопис. И двамата ми преподаватели в академията бяха хора с голям опит, можеше от тях да науча много неща. Опитах се на направя това. Аз и днес се занимавам с керамика професионално. Както се казва изкарвам си хляба с това, но живописта е нещото, което ми е най-много на сърце и най-обичам.

Днес изобразителното изкуство радва ли се на почит, има ли интерес към него?

Изобразителното изкуство не е масово изкуство, нито в света, нито в нашата държава. Бих казал така: златото отива при иманяря, а изкуството - при мецената. И това е нормално, който търси, той ще намери. Познавам много хубави хора, които много ценят изкуството днес. Познавам много автори - по-бедни или по-богати, които са на почит и уважение в обществото днес. Е, нормално е хората повече да обичат футбола и, когато Стоичков вкара гол, всички да се радваме!

А имате ли ценители на вашето изкуство в Плевен, където работите и живеете?

Смятам, че имам, чувствам се удовлетворен.

А вашето бъдеще оттук нататък?

Надявам се да бъде светло!