На 12 април 1954 г. Бил Хейли записва на плоча песента „Rock around the clock“, поради което денят се смята за рождена дата на рокендрола. Стил музика, който прераства в мироглед и начин на живот на няколко поколения по целия свят. С гласа на Бил Хейли "Rock Around the Clock" стига до №1 и в Щатите, и във Великобритания, с което извежда рокендрола на голямата сцена.

Може би най-истинното определение за тази музика принадлежи на Тери Пратчет в книгата му “Музика на душата“:

“Китарата пищеше като ангел, който току що е открил защо е паднал. По струните блестяха искри. Трудно беше да се каже кой какво свири и все пак музиката се лееше. От нея на човек му се дощяваше да събори стените и да се възкачи на небето по огнени стъпала. Дощяваше му се да изключи всички щепсели, да изхвърли всички шалтери и да пъхне пръсти в електрическата мрежа на вселената, за да види какво ще стане след това. Дощяваше му се да боядиса вратата на спалнята си в черно и да я налепи с плакати, а ритъмът продължаваше като пращеше от мозък в мозък, щракаше с пръсти и свиваше презрително устни. Жива музика, музика с камъни в нея, която подивяваше.“

Музикалният редактор Албена Велева коментира темата в “Нашият ден“:

“Още в края на 50-те рокендролът е залял света. В медиите се прокрадва теорията, че рокендролът вече започва да умира. Само че, както казва Прачет, това е жива музика, която не умира. Просто защото рокът е велик за това, че той успява да привлече към себе си и да използва всички възможни жанрове, които съществуват до момента в световната музикална сцена, и така хубаво да ги смеси, че да започне да се развива и то в много посоки.“