Честата смяна на кабинетите и провежданите парламентарни избори, особено през първите десетилетия на периода може да се обясни както с динамичния политически живот в страната, така и с големите трудности, пред които България била изправена в десетилетията от края на ХІХ и началото на ХХ в. Прегледът на правителствата за тези години показва, че най-дълго и много успешно страната е била управлявана от Ст.Стамболов.

Първият български кабинет с министър-председател Тодор Бурмов, представител на Консервативната партия управлява Княжество България само 5 месеца и пада, защото има много тясна социална база и защото предприема непопулярни финансови мерки.

Следващият кабинет отново на Консервативната партия, е на Васил Друмев и след 4 месеца пада под натиска на либералното мнозинство във Второто ОНС. Така започва новата история на България и нейното държавно управление.

Едва десетият кабинет, съставен от либералите, начело с Петко Каравелов, се задържа за малко повече от две години и може би причината за това е извършеното съединение на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 г. и последвалата Сръбско-българска война.

Първият и един от малкото изпълнили мандата си кабинети e петнадесетият, сформиран от Народнолибералната партия на Стефан Стамболов, който управлява с девиза „България за себе си” и „Стриктно спазване на основния закон - Конституцията”, почти 7 години - от август 1887 г. до 19 май 1894 г. Година след това Ст.Стамболов е съсечен от платени убийци насред София. След него несигурността и старата практика на краткотрайните кабинети отново се връщат.

Сравнително по-дълго в изпълнителната власт се задържа Демократическата партия, съставила 30-то правителство, начело с Александър Малинов. Тогава България успява да постигна заветната цел – провъзгласяване независимостта на страната и обявяването й за царство.

През март 1911 г. цар Фердинанд І възлага на русофила Иван Гешов, водач на Народната партия да сформира 32-то правителство, което управлява страната до нейната Първа национална катастрофа през 1913 г.

Следващите кабинети отново са краткосрочни. На 23 декември 1913 г. изпълнителната власт се поема от т.нар. Либерална коалиция начело с д-р В.Радославов, до лятото на 1918 г., когато страната участва в Първата световна война, приключила за нея с втора национална катастрофа.

В съсипаната от войните и националните катастрофи държава управлението се поема от 40-то и 41-то правителство на България в лицето на БЗНС и неговият лидер Ал.Стамболийски – октомври 1919 до 9 юни 1923 г., завършило с държавен преврат.

В силно изострената вътрешнополитическа обстановка, държавното управление поема широката коалиция между Конституционния блок, Народнолибералната партия, Народния сговор, „Военен съюз” и БРСДП, с министър-председател проф. Александър Цанков. Той управлява от 9 юни 1923 г. до 4 януари 1926 г. с два кабинета. Върху него тогавашната управляваща класа успява да стовари тежката отговорност на тревожното и жестоко време, което довежда страната до международна изолация. Сменя го кабинетът на Демократическия сговор начело с Андрей Ляпчев. Умел политик, той успява да успокои страната и да възстанови нейния стопански и обществено-политически живот и се задържа в изпълнителната власт от началото на 1926 г. до юни 1931 г., като ръководи последователно 44-то, 45-то и 46-то правителство на Царство България, управлявайки за разлика от предходните кабинети „Со кротце и со благо”.

Стабилизираната икономически и политически държава след управлението на Ляпчев се поема от коалиция Народен блок, в която влизат отначало пет политически партии, но впоследствие техният брой се увеличава. Блокът управлява 3 години - от лятото на 1931 г. до 19 май 1934 г., като за кратко време министър-председател е Ал.Малинов, а след него е Никола Мушанов.

51-то правителство на България идва на власт с военен преврат, но за кратко. След него страната се управлява от ген. Пенчо Златев, а след това от Г.Кьосеиванов, в продължение на повече от четири години в рамките на 7 последователни кабинета.

В настъпилите тревожни военни години държавната власт се поема за повече от три години от два кабинета на проф. Богдан Филов до 14 септември 1943 г.

Последните три правителства на България са кратки, но поставени в условията на драматични събития. Последният министър-председател на Царство България е Константин Муравиев, управлявал от 2 до 9 септември 1944 г., когато властта се поема от професионалния превратаджия Кимон Георгиев.