Близо 10% от върналите се от чужбина българи казват, че не искат да заминат след края на коронавирусната криза, а 25 на сто не са решили. Завръщането им заедно с промените от пандемията създават неочаквана възможност, особено в селските райони, сочи нов доклад.
За да бъдат задържани върналите се на Балканите правителства, местна власт и Евросъюзът трябва да работят заедно, но инвестицията в инфраструктура далеч няма да е достатъчна. В целия регион трябват повече усилия, за да измерят мащабите на това ново явление.
Това са част от изводите в доклад, изготвен за Фонда за населението на ООН (UNFPA) от дългогодишния кореспондент на "Икономист" за Балканите Тим Джуда и експерта по миграцията в региона Алида Врачич.
Трябват много повече данни
Проучването е за Сърбия и България, но с уговорката, че опитът им има "много общо" с този в останалата част на региона. Разглеждат се истории на върнали се с цел да се предложи "холистичен подход" за развитието на селските райони - не само с модернизация на инфраструктурата, пълна дигитализация и зелен преход, но и с "реалистичен подход" в разпределянето на ресурсите на националните и местните правителства.
Тази "ремиграция" създава неочаквана динамика в региона. Колко от върналите се ще останат, е отворен въпрос, но има възможност поне част от бившите емигранти да бъдат задържани, докато властите работят за обръщане на демографските тенденции. Вторият процес е започнал, ако се съди по цените на имотите извън големите градове.
Да се разчита на пандемията, за да се даде шанс на селските райони, обаче би било грешка - тенденцията не е необратима без добър достъп до здравеопазване и образование, продължават Джуда и Врачич. Освен това продължителната криза би могла да ограничи бюджетни средства, иначе предвидени за регионално развитrе. На национално ниво, освен добри политики, е нужна и добра статистика за миграционните процеси, каквато липсва. Вниманието трябва да се насочи и към реалистични проекти - към местата, където тенденцията може да се обърне.
Ако въпросът се приеме сериозно, може да е изключителен фактор за растеж, след като много държави в региона изпуснаха възможността да задържат или привлекат талант и работна сила: "Тази не бива да се изпуска."
Нужна е и промяна в мисленето на ЕС, която вече е започнала, но години наред фокусът в селските райони бе върху земеделието. Сега разработваната Дългосрочна визия за селските райони съдържа инструменти, които да увеличат свързаността, да подпомагат предприемачеството и да изградят капацитет в зелената икономика и цифровите сектори. Стотиците милиони евро, заделени от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие в региона, също могат да помогнат.
Над половин милион души
Цитирано е изследване на журналиста Огнян Георгиев от "Капитал", получил данни за поставените под карантина българи, върнали се в страната - 558 хил. между март и май 2020 г. Основните причини за връщане според неговото проучване са желанието на хората да са при роднините си (46%) и загубата на работа (32%). За Сърбия, въпреки липсата на достъп до официална статистика, данните също говорят за голяма вълна - 317 хил. души са се прибрали от 5 до 21 март по думите на президента Александър Вучич, отново повечето по семейни причини.
В хода на пандемията мнозина работят дистанционно и това допринася за тенденция, която се забелязваше още преди нея - жилище извън града, но близо до него; в селски или дори планински райони. "Вярното за професионалисти в Лондон и Сан Франциско е вярно и за колегите им в Нови Сад, Пловдив, София или Белград", но във втория случай има едно интересно предимство.
"За разлика от повечето западни страни далеч по-скорошната урбанизация на Югоизточна Европа означава, че много по-голям дял живеещи в градовете има достъп до земя и семейни имоти в провинцията. По-добрата инфраструктура, особено пътищата и интернет, правят тези имоти надеждни варианти за втори дом или дори желани места за живот и работа, макар само допреди няколко години да не бяха такива.
Какво да се направи
В доклада има три групи препоръки.
Националните правителства. Да работят с местните власти по въпросите, които са важни за тях, и да оказват съдействие, особено по данъчни въпроси; бързо да се съберат данни, за да се осмисли мащабът на ремиграцията; отлагането на преброяването в редица държави в региона (впрочем примери са България и Северна Македония) дава неочаквана възможност - време за подготовка по темата.
Не бива да се пренебрегва ролята на общностите в чужбина - не само като източник на финансови постъпления, но и като част от дебата и с възможността да участват в икономически и културни проекти. Трябва да се използват и структурни фондове в по-тежко засегнати райони, включително за създаване на местни мрежи между селата и общините. Нужно е да се осигури възможност за инвестиции на собственото население (и по възможност на общностите в чужбина) в този процес.
Местните власти. Инвестиция в хора, които имат визията как да използват потенциала на регионите; да се използват уменията, които върналите се професионалисти носят в големите градове; да се обменя опит между отделните райони; местната власт да дефинира приоритетите си в правителствените програми; всички инициативи да включват стратегия за устойчивост и начини за мобилизиране на ресурси, включително от общностите в чужбина; да работят с правителствата и банки за развитие за създаване на инвестиционни облигации за общини.
ЕС. Блокът трябва да работи както с Комитета на регионите, така и директно с местните и регионални власти на Балканите. "Евростат" трябва да помогне със събирането на данни за завърналите се и с оценка за очакваните тенденции в миграцията.
Може ли COVID-19 да обърне тенденциите
Българските професионалисти се прибират. Никой не знае колко точно са върналите се, нито колко са си тръгнали след това. Няма точни данни, но става дума за стотици хиляди, а според изследване на Европейския съвет за външна политика поне 10% от тях искат да останат в България, продължава докладът в обобщението за България.
При население от 6.9 млн. души - с 2 млн. под това от 1988 г. - посоката остава низходяща и се очаква броят да спадне до 5.8 млн. до 2050 г., освен ако нещо не промени това. Може ли COVID-19 да промени тенденцията, питат авторите на доклада.
В България има повече възможности за работа с по-добри заплати за висококвалифицирани връщащи се българи, които към момента на избора на мнозина да емигрират те не са съществували.
Проблемите остават в част от селските райони и докато в някои от тях повторното заселване би било трудно, защото основната причина за емиграцията - липсата на работа остава, градчета и села близо до София, Пловдив и други големи градове се съживяват. Както и другаде в Европа, хората търсят по-голям дом, достъп до открити пространства, но все още с достъп до добри училища и други предимства на големия град. И в други райони, например планински, има данни за преместили се от по-възрастните поколения, но не само, във времето, когато и училищата, и работата бяха онлайн.
От Лондон и Сан Франциско до Пловдив и Бургас
Разказани са три истории. Едната от тях е на 43-годишния Сава Савов, върнал се от Лондон със съпругата и трите си деца през март 2020 г. Напуснали през 90-те години на миналия век, за да учат, след това продължили да работят; днес Сава, учил в университет от Бръшлянената лига в САЩ, работи за международна правна кантора, а съпругата му - за американски технологичен гигант. Помни България от 90-те като "бедна, корумпирана, в известен смисъл опасна и мрачна".
Докладът за миграцията (на английски)
Дълго си задавал въпроса да се върне ли, но виждал промяна. Като мнозина други двамата решили да се преместят в България за година или две; пандемията ускорила връщането. Сава забелязва, че много негови върнали се приятели и познати са в средата на кариерата си, между 35 и 45 години. В началото е трудно да си намериш правилната работа или да задържиш намерената в чужбина. Допреди пандемията за консервативните правни кантори обаче работата от разстояние е немислима, още повече - ако е от друга държава.
Все повече семейства, подобно на неговото, прекарват времето си и в имоти на родителите си в селски райони; ако имаше добро училище в Косово в Родопите, където семейството на съпругата му има къща, двамата биха могли да се преместят там, смята той. Според него мнозина биха се върнали, ако знаят, че уменията им се търсят и ще са много по-добре платени, особено след стреса на големи градове като Лондон.
Паскал Железов се мести с родителите си в Съединените щати от Айтос, но през 2020 г. се връща от Сан Франциско - казва, че ако не била пандемията, вероятно щял да остане в САЩ. В началото работи за калифорнийски стартъп дистанционно - от Бургас. След това става шестият служител на друг стартъп, Omnipresent, създаден няколко месеца преди коронавируса, който помага на дистанционно работещите в една държава да спазват всички изисквания в друга - данъчни например. Според Паскал това улеснява хората, които може да иска да наеме чужда компания в България, защото няма нужда сами да подават декларациите си или да регистрират компании.
За 22-годишната Габриела Радева, израснала в Пловдив и предположила, че ще остане в чужбина, сблъсъкът с пандемията е в годината, когато завършва международни отношения във Великобритания. Започва работа в супермаркет в кампуса, за да се справи, но студентите се прибират при първата блокада и през юни супермаркетът затваря. Връща се при родителите си и си намира работа в общината, където два пъти е била на стаж в отдела за бизнес развитие.
Предвид разцвета на Пловдив отбелязва: "Това е много по-добро, отколкото ако може би имам работа във Великобритания." Баща ѝ, бивш военен, известно време работи като шофьор на камион в Обединеното кралство, за да плаща образованието ѝ. Не знае колко от приятелите и други хора от поколението ѝ са се върнали, но по социалните мрежи съди, че са доста. Съзнава, че си е представяла друго, по-вълнуващо бъдеще, но засега е доволна, че е стъпила на краката си.
Отчита и че в Пловдив има много коли с регистрационни номера от Хасково и Кърджали - умиращи, обезлюдяващи се райони. Дори родителите ѝ, които не искат да живеят в големия град, са си купили къща в село Белащица, на 13 км от Пловдив, а не в родния си Симеоновград край Хасково.
