След 4-годишен мандат, генералният консул на Турция в Пловдив Хюсейин Ергани си тръгва за Анкара като пловдивчанин. Това сподели в интервю за БТА дни преди да предаде дипломатическата мисия на своя наследник. Ергани беше категоричен, че ни си казва "сбогом" с Пловдив, а "довиждане" и допълни, че ще използва всеки повод, дори и това да си постави втората ваксина, за да се връща в града на тепетата, където по думите му, оставя много добри спомени и добри приятелства.

Хюсейин Eргани е роден през 1973 г. в град Ерзурум. Завършва "Международни отношения" във Факултета по икономически и административни науки на Университета "Боазичи". Преди Пловдив е заемал длъжности в дипломатическите мисии на Турция в Душанбе, към ООН в Женева, в Афганистан, във Вашингтон и в Одеса. Владее английски и на средно ниво руски език. След Пловдив се връща в Анкара, където ще чака новото си назначение. Какво ще бъде то - ще разбере, когато получи заповедта си на 1 април.

Какво ще кажете на Пловдив преди тръгване - "сбогом" или "довиждане"?

Аз мисля, че никога не трябва да се сбогуваме, защото планетата ни не е голяма, а едно малко кълбо, а с България сме много близо и поддържаме много добри отношения. Този период, през който бях в Пловдив е много добър за мен, създадох много добри приятелства и не мога да кажа "сбогом", а само "довиждане". Тръгвам си като пловдивчанин. Аз много заобичах и харесах Пловдив, възприех го като мой роден град и много се надявам пак да дойда.

С какви очаквания дойдохте в Пловдив и покриха ли се те в действителност?

Когато се изясни, че ще бъда на служба в България знаех само, че е съседна държава, но не знаех много за нея. От детството и книгите, които изучавахме, знаех, че българският и турският народ са родствени. Имаше едно спокойствие, че идвам в една съседна и приятелска държава. В процеса на работа, на срещите и опознаването на българския народ в периода на моята служба, аз се убедих, че ние наистина имаме много общи неща помежду си и най-вече в културната сфера. Двата народа имат различен опит от историята, но културата им е много близка, имат общи думи в всекидневния бит. Дойдох като приятел на България и това приятелство се увеличи многократно и си тръгвам като приятел. Когато пристигнах и започна мандата ми, отидох на първото културно събитие, където се запознах с един от известните художници на Пловдив - Вълчан Петров. Той ми каза: "Ако отвориш душата си за българския народ - той ще те прегърне". И аз наистина се убедих в правотата на неговите думи и винаги съм се ръководил от тях.

Поставихте началото на много културни проекти с участието на представители на двете държави?

Беше един период, през който се реализираха много културни проекти и сътрудничества. Особено през времето, когато Пловдив беше Европейска столица на културата през 2019 година. В тази връзка съвместно с Турско-български литературен клуб и с други движения изпълнихме много проекти. Един от най-успешните е честването на Международния ден на майчиния език. По отношение на културата, Пловдив е много богат град и го оприличавам на Истанбул, а София - на Анкара. На пръв поглед може да не се забелязва, но в Пловдив има много етнически и религиозни групи, които от много дълго време съжителстват заедно. Броят на етносите се оказа около 30. Една част от тях са дошли да работят, други да се учат като студенти. В рамките на този проект имахме възможност да съберем на едно място представители на тези народности и да им дадем възможност да презентират своята култура и език. Може би една от най-специалните страни е включването на жестомимичния език и по такъв начин допринесохме за това хората, които са в по-специално положение, да бъдат по-добре представени в обществото. Заедно с литературния клуб подкрепихме и създадохме двуезичното списание "Небет тепе" - на български и турски. Издаването на това списание има много голям принос българските творци да бъдат по-добре представени в Турция и обратно. На всеки брой на корицата е представен и по един художник, което помага и за презентирането на това изкуство. В един от броевете е представен художникът Петър Ничев, в друг има картина на Камбер Камбер и така се получи един продукт, който е многостранно насочен. Своето място в него намериха и всички проекти, които ние представихме по време на "Пловдив 2019". Сред другите събития е представянето на изкуството "ебро" пред децата с увреден слух - с тях месихме и пекохме хляб, имахме ден на ашурето, в Стария град имаше представяне на дервишите, както и концерт на една от най-известните флейтистки в Турция Шефика Кутлуер. По повод годишнината от основаването на Република Турция и националния ни празник, в Дома на културата имаше концерт на симфоничния оркестър от Тракийския университет съвместно с Музикалното училище "Добрин Петков". Всъщност, когато погледнем назад виждаме, че се е получил един много богат културен календар. В него можем да впишем и Театъра на сенките "Хадживат и Карагьоз", и демонстрациите на майстора на стъклото. През моя мандат генералното ни консулство реализира една наситена културна програма в партньорство с различни граждански сдружения, с община Пловдив, с областната администрация. От друга страна, като гост на много изложби в Пловдив създадох и си тръгвам от тук с една много стойностна колекция от картини, част от които сам съм закупил, а други са ми подарени. Пловдив наистина е град на художниците.

Кои места ще препоръчате на вашия наследник да посети на всяка цена в Пловдив?

Толкова са много, че не мога да ги изброя. Една част са много близо до консулството и може да се стигне до тях пеша. Старият град е специалното място и е отделно от останалите. Там на няколко пъти умишлено съм се "губил" и съм влизал в малки улички, за да мога да ги разгледам. Античният театър, който е уникален, Етнографският музей е едно много специално място... Има много къщи, които са реставрирани и които сами за себе си са паметници на културата. Например, Римският стадион, който те изненадва на Главната улица, заставайки изведнъж пред теб и виждайки го, човек се убеждава, че под този град има още един античен град. Сред тях е и Сахат тепе, който в момента се реставрира. Асеновата крепост също е едно впечатляващо място, сред символите на Пловдив са Джумая джамия и Чифте баня. При всяко излизане, вниманието ти привличат различни неща и затова винаги съм казвал, че градът е многослоен. Разговарях вече с него и по най-добрия начин му разказах за Пловдив.