Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни или Прошка.
Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а след него започва Великият или Великденският пост.
На Сирни Заговезни християните си припомнят Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви".
В народните традиции този ден е наситен със символика.
На Сирни Заговезни се става рано сутринта. Жените в къщата си разпределят работата по приготвянето на трапезата.
Варят се и яйца, които ще се сложат на нея вечерта. Мъжете се включват в събирането на дървата за огъня, който се пали привечер в центъра на населеното място.
В района на Хасково месеци преди този ден се подготвят чавгите. Дървените пръчки, които се дялкат не само от мъжете, но и от децата, някъде в района са известни и като стрелки. Те се украсяват и се наричат за всеки от къщата, за животните.
Днес всеки в къщата иска прошка от другия за кривините през годината. Младите отиват при старите, за да ги помолят да им се прости. После прошка се иска и от останалите хора, които смяташ, че си наранил.
Изразът е: Прошка искам и прошка давам!
След тази емоционална част хората се приготвят за вечерята и за празнуването.
Излизат на мегдана и палят огньовете по тъмно.
Хвърлят чавгите си за здраве, за берекет.
След това се прибират по къщите си и сядат на трапезата.
След вечерята най-възрастната жена в дома завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето. Обредът се нарича по хасковския край "хамкане". Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата.
Така ритуално дават началото на Великия пост. От този ден нататък до Великден блажно вече не се яде.
Теодора Петков
Някой
Георги Тодев
да гори в пъкъла
Adolf
Христо
Adolf