Пилю Пилев, зърнопреработвател

- Г-н Пилев, заради ниската изкупна цена зърнопроизводителите губят стотици хиляди левове. Къде е проблемът?

- Зърнопроизводителите не могат да решат проблемите си от 1991 година. Преди да влезем в Европейския съюз търговските фирми изкупуваха на евтина цена българската продукция. Тогава търговците печелеха повече от зърнопроизводителите, което не е нормално.

След влизането на страната ни в ЕС нещата не се подобряват. Във всяка нормална държава - като Гърция например- земеделието е субсидирано, за да се прави качествена продукция.

Ако си спомняте преди 1 година гръцките зърнопроизводители блокираха транспорта в страната. Искаха да им се вдигне субсидията от 50 на 60 евро на тон.

Нашите стопани получават три пъти по-малко. Абсолютно несправедливо е държавата да абдикира от тях. Това са хората, които изхранват България.

Имах една среща по време на предизборната кампания с новите властимащи. Обясних, че субсидията на българските производители трябва да се изравни с тази на гръцките. Не знам дали бюджетът наистина е ошушкан. Защото няма логика да не се подпомага на земеделието.

- До какво води липсата на подкрепа от страна на държавата?

- До ниско качество на зърното. Води до ползването на подобрители, които на някои мелници дори не са по възможностите. Лоши брашна- оттам лош хляб. Миналата година, заради липса на средства за препарат, България беше масово поразена от житна дървеница. Тя пробожда зърното и сменя ензимната структура. Получи се феномен- отпускане на глутена , т.е. когато се направи хлябът, той се разлива.

Тази година зърното падна до 18 ст. на килограм. Убийствена цена.

Това е пирова победа.

Някой казват защо мелниците са недоволни от тези ниските цени, хората ядат евтин хляб.

Какво се случва след година, в която зърното се купува евтино? Производителите масово се отказват да сеят и цените са стигали до 40 - 50 ст. Зърнопроизводителите не искат такава кризова цена. Стига им 300 лева за тон, за да могат да си гледат спокойно земеделието и да останат средства за реинвестиция.

Това заиграване с ниски цени на зърното и хляба трябва да спре. В съседна Гърция зърното е 100-150 евро, но държавата дава на стопаните субсидия.

- Защо нашите зърнопроизводители не могат да отстояват правата си, както гръцките си колеги?

- Само българите имат поговорка "Наклонена главица, сабя не я сече". Чудя се на тези хора как въобще издържат.

- Казахте, че сте разговаряли с новите властимащи. Поеха ли обещание?

- Вслушаха се и казаха, че е нормално на нашите земеделски производители да им се даде същия финансов шанс, както на останалите в Европа.

В Турция, която не е в ЕС, земеделието отдавна е субсидирано. Те суровина могат да внасят, но в никакъв случай готов продукт. Подкрепят своята икономиката.

Преди години ние бяхме една от четирите държави, които внесахме брашно. Третият свят внася брашо и ние се бяхме наредили до тях.

- Как според вас може да се реши проблемът с пренасищането със зърно?

- От миналата година в складовете по сводка на национална служба по зърното са останали около 550 000 тона. Тази година добивът е малко по-малко. Държавният резерв трябва да изкупи зърното за 220-230 лева за тон. Това става коректив на цената. Има лостове, с които да се подобри изкупната цена на зърното.

Но не знам дали в бюджета има пари за подобно нещо. От последните новини разбирам, че дефицитите са огромни.

- Вие сте преработвател, а защитавате интересите на зърнопроизводителите.

- Зърнопроизводителите искат субсидии, аз защитавам тях, а по косвен начин и себе си. Защото правят ли добро земеделие, аз няма да имам проблеми с качеството на брашното.

Нашето зърно не може да се сравнява с това на Унгария например- високо белтъчно, с хубави глутени и не се налага да се подобрява с коректори. В Унгария зърното е 150 евро, но е перфектно.

Българските зърнопроизводители от години не торят с калии и фосфор. Много са скъпи, но дават резултат. Блъска се само амониева селитра - най-евтиното.

- Според вас хлябът трябва да поскъпне.

- Според мен не бива да се спекулира с цената на хляба.

Правил съм следната сметка. Само 7 лева добавка към пенсията на пенсионерите решава проблема с 50 ст. по-скъп хляб. Един пенсионер яде 15 хляба на месец.

Хлябът е нормално да е по-скъп. Не може в белите държави да е 2 евро,а тук да е няма и 50 евро цента.

- Каква трябва да е цената му ?

- Няма как да стане 2 евро, но е нормално да е 1.50 лева . Проблемът не е в цената на хляба, а в ниските доходи на хората.

Това е див капитализъм.Ценообразуване единствено на база търсене. Тази година има зърно, цената е убийствено ниска. На следващата година се откажат от зърното и сеят само рапица. Пак настане криза. Следващата година пак се сее жито. Тази цикличност е от 1991 година.

Не искам да си спомням времето, когато Жан Виденов изнесе житото на България. Тогава, когато дойде един москвич с ремарке се радвах. Внесохме брашно от Турция. А Турция субсидираше производителите си за това, че са превзели нов пазар.

В Хасково цената на хляба е 80 ст. Но има региони като Асеновград и пловдивско, където струва 40 ст. Такива удари под кръста, такива ценови войни, че не мога да ги опиша.

- Как издържат на тези цени?

-Това е много дълбока тема. Тук идва въпросът за нелоялната конкурениция. Няма нито едно заведено дело за нелоялна конкурениция в този бранш. Например от фурнаджия, на когото се изсипва хляб на 30 ст. От където и да го погледнеш- няма как да струва толкова. Но на кой да се оплаче.

В Америка от 1928 г. е забранено да имаш мелница и хлебозавод. Не можеш да правиш затворени цикли.

Тук зърнопроизводители се опитват да имат и мелница, и завод. Тотално да съсипва останалите. И браншовите съюзи не работят.

Интервю на Христина Котларска