Археологическа експедиция проучва древни тракийски загадки в местността „Глухите камъни“ край с. Малко Градище. Там се намират известните скални ниши, които нямат аналог в световен мащаб, каза ръководителят на групата археолози д-р Георги Нехризов. Той и колежката му от Института по археология с музей към БАН д-р Весела Кацарова правят проучвания на няколко площадки едновременно.
Тайнствен знак от антично време привлякъл вниманието на архелозите. Той е изсечен в подножието на огромна скала и представлява лодковидна дъга, кръст и две успоредни линии. Според учените кръстът не е християнски символ в случая, а дъгата може да се тълкува като стилизирана соларна ладия. Смисълът на античния знак обаче остава загадка, признава Нехризов.
Загадка за науката все още са и уникалните скални ниши. Има много теории, но нито една от тях не е безусловно доказана. Според някои изследователи скалните ниши са имали култово предназначение – за съхраняване на урни с праха на покойници. Други смятат, че изсичането на скалата е било белег за навършване на определена възраст на тракийските младежи. Трета теория пък гласи, че в тях древните са улавяли диви пчелни рояци. Последната хипотеза е съвсем неправдоподобна, защото повечето от скалните ниши за изсечени на няколко метра височина и са почти недостъпни, смята Нехризов.
В близост до тракийския комплекс е открит и раннохристиянски храм. Там работи екипът на др. Весела Кацарова. Обектът е бил вандалски атакуван с мощен взрив от иманяри, казва археоложката. По думите й храмът е от 11 – 12 век.
На метри от останките на раннохристиянската църква пък се намира друга забележителност. Представлява изсечено навътре в скалата помещение около два на два метра, все още с неизяснено предназначение. На върха пък е изграден древен резервоар за дъждовна вода. Тя се е стичала до помещението в скалата по специално изсечени в камъка улеи. Отстрани в скалата са направени 32 стъпала до водния резервоар горе.
Археолозите все още нямат единно становище за находките. Единни са обаче, че именно скалната находка, смятана от иманярите за тракийска гробница, е причина за бомбените атаки срещу раннохристиянския храм.
Това са предварителни проучвания на терена, финансирани от община Любимец, обясни д-р Нехризов. Имаме достатъчно находки, на базата на които общината възнамерява да кандидатства за европейско финансиране, добави той.
