Скъпи Димчо
На 18 ти февруари, преди седем години, около 13.30 часа в болница „Аджъбадем“ – Истанбул получихме вестта за кончината на Димчо Михалевски. Ние, с неговото семейство, бяхме там – близо до болния Димчо. Близо до надеждата, че този силен мъж ще се пребори с болестта и отново ще се завърне при нас. Така ни казваха лекарите, и ние им вярвахме. Новината, че Димчо вече го няма, ни вцепени. Трудно е сега да опиша онази буря от чувства, която се развилня в душата ми. Не можех, не исках да повярвам! А после дойде пустотата. Сякаш вече нищо нямаше значение. Тежка, най-тежка загуба на партиен брат, съидейник и съмишленик!
Огромна загуба за социалистите не само в Кърджали, но и в цялата страна. Невъзстановима щета за България – защото си отиде един държавник, човек, който мислеше еднакво и се жертваше еднакво както за тютюнджиите от Кърджали, така и за рибарите от Бургас . Който страдаше с болките на хората от Смолян, който късаше от хляба на децата си, за да нахрани сираците.
Опустя и нашия клуб „На всеки километър“. Там, където социалистите се събирахме за да си кажем и хубавото, и лошото. Там, където благодарение на теб и дадената от теб дума кипеше живот. Ти си отиде и хората, които се кълняха, че са твои другари, много бързо забравиха за дадената дума.
Колкото и да ме боли, няма как да върна времето. Така е, човек се ражда на този свят гол и чист. И така си отива от него. Оттатък нищо не можеш да вземеш. А оставеното тук, говори какъв си бил и струвало ли си е изобщо да се раждаш.
Мисля си, сега, в тези студени дни, че оставеното от теб ще стигне до стотици , до хиляди хора. Ти даже не успя да станеш министър, а след тебе останаха толкова много неща. Нов водопровод на Кърджали. Близо сто километра асфалтирани наново улици в града. Стотици километри канал, водопровод, асфалт и осветление по селата. Водното огледало. Пътя за Маказа. И още колко много.
Димчо, мисля си, че ако настоящите местни политици бяха работили поне на половината, колкото работеше ти, сега Кърджали щеше да е сред десетте най-добри града на България. Но – така е. Лесно се става политик, трудно – държавник.
Скъпи Димчо. Моята партия реши твоята дъщеря, да поведе нашата листа за парламентарните избори в Кърджали. Няма да и е лесно. Ще я хапят и наши и чужди „благопожелатели“. А от своите най-боли. Вярвам, че ще е силна, колкото силен беше и ти. И също като теб ще бъде повече държавник, отколкото политик. Дано си спомни кои бяха редом с теб. Твоят отбор в Кърджали. И да разбере, че когато говори с всеки един от нас, все едно че говори с теб.
Назми Мюмюн
Парашутист
ОБИКНОВЕН СОЦИАЛИСТ
И стига с тези хвалепсия за михалевски. Като почнете е тяях и нямате спирачки.какво толкова е направил с моите и на други данъкоплатци парите. Нищо.така не се разсъждава когато някой е направил нещо за което е задължен.затова аз и такива като мен няма да гласуват никога за тази партия която само преживя на принципа на тукуруджума.
Запознат
ЕЕ