Поредното, шесто издание на "Черна книга на правителството разхищение" - за 2020 г.   - проект на Фондация "Фридрих Науман", бе представено на 14 януари. Сборникът и този път представя случаи на неефективно и недобросъвестно харчене на парите на българския данъкоплатец. През 2020 г. подбраните истории са 15, но има и нововъведение - включени са още 5 журналистически проучвания, които са продължения на истории, описани в предишните издания на "Черната книга".

Предговорът към "Черна книга на правителственото разхищение 2020" е от икономиста и преподавател в Софийския университет Георги Ганев. Негов е и послеписът. 

Автор на текста от "Черна книга на правителственото разхищение", който ви представяме, е журналистът ГЕОРГИ ФИЛИПОВ. 

Българският спортен тотализатор има годишни загуби над 10 млн. лв. за всяка от 2017 и 2018 г., сочи доклад на Сметната палата. Тотализаторът ежегодно отчита отрицателен финансов резултат и „е налице постоянно намаление на собствения му капитал, което се наблюдава и след одитирания период“.

През последните 5 години тотото непрекъснато отчита финансова загуба. Ако постъпленията през 2014 г. са били 178 млн. лв., то през 2018 г. вече са 162 млн. лв.

"Има опасност тотото да фалира и тази опасност е много голяма“, обяви през лятото пред медиите председателят на Сметната палата Цветан Цветков.

След отчисления на средствата за спорт към Министерството на младежта и спорта (ММС) тотализаторът не просто е на загуба, но и намаляват текущите му активи (за 2018 спрямо 2017 г. с 10.79%) и се увеличават текущите пасиви (20.76% през 2018 г.). Заключението е: „Към 31.12.2017 г. стойността на нетния оборотен капитал е 357 000 лв., а към 31.12.2018 г. намалява с 5 262 000 лв. и става отрицателна величина с размер 4 905 000 лв. Това е показател за наличие на съществен и увеличаващ се риск за предприятието при погасяване на текущите си задължения“.

Българският спортен тотализатор (БСТ) е златната кокошка на българския спорт, затова е и най-обгрижван от всеки спортен министър. Но вместо да снася златни яйца, в последните години държавното тото е на ръба на оцеляването. Или както твърдеше бившият изпълнителен директор на БСТ Дамян Дамянов: било е „пред катастрофа“.

Лесното обяснение е, че тотото е било поставено под силен натиск от частните оператори, които са инвестирали мащабно в реклама и са имали предимството да разполагат с повече средства за собственото развитие след приспадането на данъците. Неудобното обяснение е, че тотото, както много държавни компании, се управлява толкова неефективно, че не успява да се справи с конкуренцията. Но обяснението, което никога не се споменава, е, че всъщност БСТ се използва за източване на потоци към определени фирми.

Завземането на управлението на тотото винаги е била първостепенна задача за спортните министри. Дълги години случващото се там не беше във фокуса на общественото внимание, докато по времето на правителството на НДСВ начело на институцията не застана Ирена Кръстева, майка на настоящия депутат от ДПС Делян Пеевски. Скандалите с членовете на управителния съвет и обвиненията в еднолично управление и разпореждане със средствата извадиха на показ пазените с десетилетия тайни на тотализатора, маскирани зад девиза „Печелите вие, печели и спортът“.

За пред публиката БСТ през годините никога не спря да финансира българския спорт. Зад кулисите някои процеси не се промениха, въпреки смяната на правителствата, а именно да се провеждат нагласени обществени поръчки и да се подписват съмнително скъпи договори. Схемите оставаха неизменни, сменяха се само изпълнителите.

Въпреки че за обикновения клиент шансът да уцели шестица от тотото е едно на няколко милиона, в БСТ има няколко абонирани щастливци. Един от тях е вносителят на Ford – „Мото Пфое“. Компанията традиционно печели обществените поръчки на БСТ за доставка на автомобили за допълнителни материални награди. Конкурентите му винаги са отстранявани, за да може до финала да стигне само един.

През 2016 г. в конкурс за 170 коли, от които 140 нови за награди и 30 употребявани за нуждите на тотализатора, „Мото Пфое“ е единствен допуснат участник, след като другите два са отстранени – обединението „Би енд Пи ауто“ („София Франс ауто“ и „Ауто Бавария“), обединението „Булстарс“ („Булвария холдинг“ и „Стар моторс“). Доводите на комисията за отстраняването на конкуренцията са сходни – в графата „гаранционен пробег“ за един или повече модели записват „без ограничение в километрите“. „Мото Пфое“ предлага за всичките си модели 1 милион километра. „Направено е предложение по един от предвидените показатели за оценка на офертите и в този случай същото не би могло да бъде оценено от комисията съгласно заложената методика по тази обособена позиция, не биха могли да бъдат оценени и предложенията на останалите участници в процедурата“, се казва в решението на комисията. Новите коли струват на тотализатора 3 993 816 лв. Останалите 30 употребявани автомобила струват 356 400 лева. По този начин се продължава традицията от 2013 г., когато „Мото Пфое“ печели друга поръчка за 4,2 милиона лева. Но с това традиционните победи на приключват.

Историята на успеха продължава и през 2020 г. Малко преди ръководството да бъде сменено през март, то потвърди избора на „Мото Пфое“ отново за доставчик на автомобили на БСТ за 5 милиона лева без ДДС за общо 144 автомобила, които трябва да бъдат подсигурени в следващите две години. Както повелява друга традиция – конкуренцията е отстранена. Участват четири вносителя, които трябва да отговарят на редица изисквания, включително да разполагат с мрежа от сервизи в цялата страна. Останалите три са „София Франс Ауто“, „Еуратек“ и „Ратола Лизинг“.

При „Ратола Лизинг“ решението да бъде отстранена от процедурата е най-лесно, защото от компанията предоставили незапечатан плик с ценовата оферта, което е нарушение на закона. „София Франс Ауто“ кандидатства с две разновидности на „Пежо 208“, но и в двете комисията открива несъответствие със заданието. При първата изискването на тотото е за максимално междуосие от 2500 мм, докато междуосието на „Пежо 208“ е 2540 мм. Изискването е спазено от „Форд Фиеста“ с неговите 2493 мм между осите. Другото „Пежо 208“ пък е декласирано, защото не отговаря на изискването за минимална височина по тази позиция от 1600 мм. То е високо само 1430 мм.

Най-голямо въображение комисията на БСТ е проявила при декласирането на „Еуратек“, вносител на Skoda. Фирмата кандидатства с Karoq, но според комисията тази кола не е хечбек, а комби. Така „Мото Пфое“ печели и по тази позиция – с модела EcoSport, който (без изненада) отговаря на изискванията и за височина (1653 мм), и за междуосие, което по тази позиция е „минимум 2500 мм“ – 2519 мм.

На въпроси защо все се получава, че една и съща компания печели обществените поръчки за автомобили и за съмненията около отстраняването на конкуренцията, от БСТ обикновено дават формален отговор с цитати от процедурата. Или въобще не отговарят.

Доставките на автомобили не са единственото направление, където БСТ изразходва средствата по, меко казано, съмнителен начин. В последните години драстично се увеличиха разходите на тотализатора за производство на телевизионните предавания, в които се теглят тиражите. И то дори в момента на по-благоприятна пазарна среда.

През май 2020 г., след месеци на национална карантина и когато законодателите вече бяха осигурили монопол на БСТ в числовите и лотарийни игри, тотализаторът подписа договор за 8 месеца с „Дрийм Тийм Груп“ ЕООД на продуцента Евтим Милошев за пряко телевизионно предаване. Според него фирмата получава по 10 944 лв. с ДДС (9120 без ДДС) за всяко излъчване на двете 30-минутни предавания седмично (четвъртък и неделя от 18:30 ч.). Предвидени са и „промоционални анонси (на запис) на предстоящите за излъчвания предавания“. Това означава, че за предвидените поне 64 предавания през 8-те месеца на договора фирмата трябва да получи общо 700 416 лв. с ДДС, ако няма празнични и извънредни тиражи, каквито тотото обикновено организира.

„Дрийм Тийм Груп“ ЕООД няма да има почти никакви разходи, тъй като в договора е записано, че предаванията ще се реализират от студиото на тотализатора в централата му на ул. „Хайдушко изворче“ № 28 в София, „ползвайки прилежащите към студиото технически мощности“. А студиото, по определение на самия БСТ, е „оборудвано с модерна телевизионна техника, която заснема изцяло в HD формат“. Единственото, с което ще допринесе Милошев, е технически екип, защото от тотализатора заявяват, че не разполагат с обслужващ студиото персонал.

Сумата може и да е оправдана в някои случаи, но не и в този. Сметната палата установи, че тя е 6,2 пъти повече в сравнение с предишния договор с БНТ. И то при силна конкуренция с частните оператори. Одитът разкрива, че за всяко предаване в периода 2017–2018 г. БСТ e заплащал на БНТ възнаграждение в размер на 3614,37 лв. с ДДС. Впоследствие, след като вече предаванията не се правят в БНТ, а тотализаторът ги дава готови, сумата е намалена драстично с анекс и става 1708,20 лв. с ДДС. А след като БНТ и БСТ се споразумяват времетраенето на едно предаване да се увеличи от 30 на 35 минути, сумата е фиксирана на 1771,20 лв. с ДДС. Общо за одитирания период (2017–2018) БСТ е платил на националната телевизия 384 368,40 лв. с ДДС.

Отново в първите дни на лятото тотализаторът проведе поръчка за рекламни дейности за още 1 милион лева. Срещу 156 925,5 лв. месечно агенцията трябва да осигурява и осъществява всички дейности по 7 групи събития, определени в заданието на конкурса. Става въпрос за организиране, провеждане и отчитане на събитие по връчване на парични и предметни печалби от игрите на Тото 1, Тото 2 и моментните лотарии (търкането на 51 талончета). Това включва изработване на рекламни аудиои видеоклипове и материали, даване на реклами на БСТ в електронни медии, ежедневници, седмичници, спортни вестници и онлайн издания. Другите задачи на агенцията, за които тотото плаща над 1 млн. лв., са: популяризирането на правилата и промените в различните игри на Тото 1, Тото 2 и лотарийните. А също така и „услуги, свързани с цялостната организация, провеждане и отчитане на събития за популяризиране мисията, визията и целите на тотализатора“.

Вероятно при такава щедрост не е случайна констатацията на Сметната палата, че в периода 2014–2018 г. БСТ има годишни загуби над 10 млн. лв. (10,678 млн. лв. за 2017 г. и 10,210 млн. лв. за 2018 г.). Тотализаторът ежегодно отчита отрицателен финансов резултат и „е налице постоянно намаление на собствения му капитал, което се наблюдава и след одитирания период“.

Установено е, че „независимо от по-големия брой игри, действащи през 2018 г., и известно повишаване на общите постъпления, при извършено сравнение на средномесечна база на постъпленията от всички игри, действали през годината, спрямо общия размер на годишните постъпления, се наблюдава намаление на средномесечните постъпления – от 167 847 лв. през 2017 г. на 131 543 лв. през 2018 г., или намалението е с 21,63%“.

След отчисления на средствата за спорт към Министерството на младежта и спорта (ММС) тотализаторът не просто е на загуба, но и намаляват текущите му активи (за 2018 спрямо 2017 г. с 10.79%) и се увеличават текущите пасиви (20.76% през 2018 г.). Заключението е: „Към 31.12.2017 г. стойността на нетния оборотен капитал е 357 000 лв., а към 31.12.2018 г. намалява с 5 262 000 лв. и става отрицателна величина с размер 4 905 000 лв. Това е показател за наличие на съществен и увеличаващ се риск за предприятието при погасяване на текущите си задължения“.

Въпреки тези отрицателни баланси тотализаторът е похарчил общо 1,830 млн. лв. за дарения (376 400 лв.) и спонсорства (1 454 400 лв.) за 2017 и 2018 г. Тези пари са били „за сметка на разходите за издръжка на БСТ“. Основна част са отишли за финансиране на различни спортни мероприятия за младежи, организирани от общини и спортни клубове. А също така са давани пари на федерации, треньори и спортисти заради високи постижения. Всички тези харчове са „без предприятието да има финансова възможност за това, което не кореспондира с принципа за икономичност при разходването на публични средства“.

„Финансовото състояние на ДП БСТ е нестабилно и с трайна тенденция към влошаване и задълбочаване на финансовите проблеми, което поражда рискове за ефективното и ефикасно изпълнение на дейността на предприятието. Размерът на вноските за спорт към ММС, съгласно Закона за хазарта и Устройствения правилник, е значително по-висок от оставащата печалба след данъци. Вследствие на това предприятието отчита постоянни загуби, които нарушават финансовата му стабилност“, се казва в доклада.

И всичко това при необходимост да е още по-ефективно заради силната конкуренция на частните оператори. Какво ли тогава може да се очаква, когато държавният тотализатор вече е монополист и няма кой да го притиска да се ръководи единствено в интерес на спорта?