- Защо мъжете с власт изневеряват?

- Не мисля, че изневярата е типична само за мъжете с власт. С това може да се сблъска всеки, тъй като душите и телата ни не са моногамни. Моногамията е рядко срещана дори в животинския свят.

В двойки, които са преработили своите несигурности и всеки се чувства номер едно за другия –отношенията с трети човек на определен етап, не се приемат като изневяра.

От гледна точка на общоприетия морал твърде лесно е да се заповяда "Трябва да обичаш и да харесваш само партньора си". Но практически и психологически реалността е друга - човек може да обича много хора едновременно.

 Аз имам собствено разбиране за изневярата, а и дори не приемам тази дума.

 - Защо не приемате тази дума ?

 - Бих дала следния пример.

Ако човек е гладен и партньорът му приготви пържола, която той не харесва и яде без да каже, че не е доволен - то той изневерява на себе си.

Ако човек е гладен и партньора му приготви пържола , която той харесва и уверява партньора си, че неговата пържола е най-вкусна и въпреки това отива и яде пържоли някаде другаде - то това може би е изневяра спрямо партньора.

Ако човек е гладен и заяви за този си глад от точно определена пържола -например силно препържена, а партньорът му продължава да му дава неопържена, или изобщо не му я дава - то той има човешкото право да се нахрани другаде.

Илюзия е, обаче, да се смята, че всички наши потребности биха могли да бъдат задоволени в еднаква степен от един и същи човек. Но все пак ако в една двойка има едно непрекъснато съблазняване и опит да се задоволят повече от потребностите на партньора, то той ще има правото да избира да бъде утвърден, нахранен, погален само и единствено от нас.

- Това постоянно съблазняване не уморява ли?

- Точно така и търговските обекти губят клиентите си. Това е поведение, което ни убягва. Когато дойде някой при мен и се сърди, че партньорът не е направил нещо за него, го питам:"Ти умееш ли да отчиташ неговите потребности.Какво правиш, за да си на неговата вълна." Проблемът е, че често даваме на партньора си това, от което си мислим, че той има нужда, а не проверяваме реалността му и истинските му желания. А и човек трябва да е много пораснал в душата си, за да си признае, че не може да задоволи всички потребности на партньора си. И когато той има нужди различни от нашите да приемем, че е негово изконно човешко право да търси задоволяването им. Това важи за двете страни на двойката.

Но проблемът е, че обществото е динамично, а правилата според които се опитваме да живеем са по-статични.

Роби сме на един морал, който ни прави удобни на обществото. И по този начин сме лесно управляеми. Но не сме удобни на нашето тяло, на нашите потребности и душа. А животът може да бъде много прост и приятен, ако не се опитваме да вкараме в нашия калъп партньора си, другите хора, както и целия свят.

- Кои мъже бият повече- богатите или по-бедните?

- Когато имам слабо Аз, когато не се обичам и уважавам и съм несигурен ще искам да държа някой в подчинение.Физическото и психическото насилие е извратена форма на властова невроза. Да властвам над другия, а и другият да стои до мен заради същата невроза. Той е зависим от одобрението. В такъв смисъл жертвата и насилникът се намират. На жертвата също и е удобно, защото тя командва отдолу, чрез вменяване на чувство на вина "Виж аз правя всичко за теб, пък ти такъв си гадняр."

Много често по-страшно е психическото насилие, което може да бъде фино и перверзно –и това насилие не е само полово обусловено-и жените , и мъжете може да влизаме в подобна комуникация.

-В сайта ви цитирате една мисъл на Жан-Жак Русо- Мъжът е мъж само в някой моменти, жената е жена през целия си живот.

- Всъщност плодът при зачеването си винаги е женски.. Ако погледнеш- клиторът и пенисът- имат еднаква структура. Но пенисът е изнесен навън. Мъжкият пол се оформя през женското. Една жена, когато се роди, знае че е жена. Един мъж през цялото време му задават правила като например - недей да плачеш, дръж се мъжки. И той през целия си живот не показва, че има проблеми. Въпреки, че дълбоко в себе си мъжът е раздиран от същите емоции и противоречия както и жената.През целия си живот мъжът трябва да доказва, че е мъж, че не е хомосексуален и т.н.

И колкото по-слабо е вътрешното себеусещане за мъжественост, толкова по-мачистко е мъжкото поведение, толкова и по-голям ще е стремежът за помпане на мускули във фитнес залите. Обикновено колкото по-малко мъж се усещам, толкова повече ще са външните атрибути на мъжественост, които ще гоня да се сдобия-мускули, огромни супермодерни коли, и т.н.

Но си струва да се замислим дали и омъжкаряването на нас, жените, не допринася за все по-малкото мъжественост около нас.

- С какви проблеми идват при вас жените?

- Жената реагира първа при проблем. Тя първа търси промяна. Това е инстинктът да търси нещо по- добро за себе си и поколението си. Мъжът е склонен да затваря очите, да прави малки промени и да запазва статуквото. Жените са склонни на радикални промени.

Жената осъзнава, че подобрявайки своя живот,подобрява и животът на другите. Жените по-лесно признават проблемите. Идват заради семейни проблеми, временен дискомфорт, криза. Някои са в депресия. Друг проблем е паническото разстройство. Много характерно за жените с кариера. Това е тревожно състояние с вегетативни прояви- сърцебиене, изпотяване...Такива жени обикновено не си признават лимитите и гонят нови върхове, за да се докажат-но това е реализация на мъжката енергия в една жена. Това доказване върши работа в кариерата, но не и в личния живот. Тя не усеща, че в личния живот трябва да пусне женската енергия. Такъв симптом идва, за да накара такъв тип жена да влезе в пасивна позиция, да приеме и вариант , в който другият се грижи за нея.

- Защо днешните деца откриват рано секса?

- Рамките, които се опитваме да зададем на децата през първите седем години, нямат нищо общо с потребностите на детето. Това са нашите правила и тези на обществото.. Детето осъзнава своята сексуалност от 5 -7годишно. Тогава са и първите опити на детето за маструбация.Точно тогава детето получава индиректни послания, че сексът е едно нещо, за което се говори със заобиколки. В някои случаи посланията са, че е нещо ненормално.Нашето общество е донякъде и сексофобно, а това обърква растящото дете и то се пита. Кое е вярно? Това, което тялото му усеща или това, което му казват. Но слуша. За да бъде прието, защото големите са му важни. Но всичко потиснато не се губи. То излиза като симптом през пубертета- като крайно бунтарско поведение например. Или като нездрав интерес към секса или като саморазрушителни поведения като наркотичната зависимост. Всъщност правилата при възпитанието са много важно нещо, но давани и обяснявани с любов и зачитане на истинските потребности на детето.

- Как по-леко да преживеем криза?

- Всяка криза- дали на лично или обществено ниво е шанс за развитие. Как ще я разчетеш, зависи от тебе.. Кризата размества пластове. А всъщност едно нещо, преди да се подреди, трябва да бъде разбъркано.

Психиатърът Виктор Франкъл смята, че повечето от проблемите идват, когато човек загуби смисъла. Как стига до този извод? По време на Втората световна война той е в концлагера Аушвиц. Наблюдава следното- голяма част от евреите, които не са изгорени в газовите камери, преживявали това като божие наказание. Казвали:"Защо го заслужих- бях добър баща и полезен член на обществото. "Те загубили смисъла и не доживяли края на войната. Малка част от тях го приели като подготовка за важни неща в живота. Това са 20-тина учени, които през 50- те и 60- те години стават носители на Нобелови награди.

Кризите са нещо градивно, защото след тях и обществото , и отделният човек преминават на нов етап на развитие. Те стимулират израстването, а дали ще го приемем като подготовка за нов етап и ще се учим в трудностите или ще затънем в самосъжаление е избор на всеки от нас. В действителност няма вечно нещастие, както и няма вечно щастие-всичко е част от кръговрата на живота.

　- Искате хората да са наясно кои хора са психолози, психиатри и кои психотерапевти.

- Да защото всеки има право да бъде информиран при кого отива и какво да очаква от специалиста насреща си.

Психиатърът е дипломиран лекар, който се занимава с психопатологията, или психичните болести като медицински проблем и третирани като такива - с лекарства.　　Психологът е човек, който е завършил психология и е специалист в психодиагностиката и той би могъл да консултира нуждаещите се по различни житейски въпроси.
　　　　　　　　 Ако човек е просто психолог или психиатър или невролог – той не е психотерапевт. Може психологът и психиатърът да бъдат и психотерапевти, но не и ако не са минали подходящото обучение и съответния брой часове работа под супервизия. Важна част от обучението е да е преминал и лична терапия, за да бъде полезен на клиентите си и да познава собствените си негативи и лимити.

Истината е, че нито един специалист не е съвършен, и в името на здравето и добруването на хората е нужен един по-холистичен подход, както и сътрудничеството на специалисти от различни области. Радвам се, че има лекари в Хасково, които споделят това виждане.

Интервю на Христина Котларска