Не му е за пръв път: Валери Симеонов от години тества докъде се простират границите на общественото търпение. Сега показа пръст на гневни български граждани. И дори не е важно дали той е бил среден. Коментар на А. Детев:

Стотици ресторантьори и собственици на заведения излязоха на протест пред Министерския съвет вчера. Председателят на НФСБ Валери Симеонов, един от коалиционните партньори в управлението, реши да влезе в контакт с протестиращите чрез жестомимичен език. Докато на площад “Независимост” се чуваха викове за оставка, Симеонов се подаде на прозорец от сградата на Народното събрание и на последвалите освирквания и обиди от площада отговори с вдигане на… пръст. Според него не бил среден. Вярваме ли му? Не особено.

Симеонов от години тества докъде се простират границите на това, което един депутат, който допреди 2 години дори беше вицепремиер, може да си позволи да казва или показва. Те се оказват необятни. През годините Симеонов е обиждал, заклеймявал и нападал различни групи от обществото без особено тежки последици. А това е, меко казано, опасно, защото легитимира агресията, която в един момент може да се отприщи и да има сериозни последици.

Пак среден пръст за обществото – този път буквално

Видеото от случилото се се разпространи мълниеносно в социалните мрежи и предизвика обичайната вече реакция на добре познатия ни език (не само вербален, а и на тялото), с който Симеонов и други представители на “Обединени патриоти” реагират на протестите и недоволството като цяло. Хората се възмущават, пишат писма, призовават за оставки... и дотам.

Е, преди две години Симеонов подаде оставка като вицепремиер, около месец след като нарече майките на деца с увреждания “кресливи жени с уж болни деца”. Но това си беше едно ритуално и много привидно жертвоприношение в името на запазването на управлението, от което НФСБ продължава да си е част. Нищо качествено не последва от тази оставка - палатките на майките на деца с увреждания продължават да са разпънати в центъра на София две години по-късно, Валери Симеонов продължава да си ги обижда, макар и малко по-префинено, а неговите колеги да наричат протестиращите “стадо”, “глутница”, “лумпени”, “простаци” и т.н. Евродепутатът Ангел Джамбазки от коалиционния партньор на НФСБ – ВМРО, дори ги замеря с пиратки и ги облива с вода.

Освен отблъскващо, това е и опасно

С подобни жестове и изказвания политическата класа в България продължава да отблъсква и демотивира голямата част от обществото, включително младото поколение, да участва активно в обществените и политически дебати, както и в изборите. Това, разбира се, е много удобно за утвърдените партии с твърд електорат и разработени механизми за мобилизирането му.

Механизмът при “Обединени патриоти” следва римската формула divide et impera ("Разделяй и владей"), но в един много по-опростен и първосигнален вариант. Зададат ли се избори, те започват да подхранват поляризацията и агресията в българското общество, към които то е доказано податливо, като нейните адресати, тоест враговете, спокойно могат да сменят своите лица - дали ще са македонците, протестиращите, българите в чужбина, либералите, “соросоидите” – няма никакво значение.

Постига се същата цел - един затворен и потиснат сегмент от народа, който постоянно търси виновник за отчайващото положение, до което е докаран включително от същата тази политическа класа, намира отдушник и започва да обвинява ЕС, Истанбулската конвенция, протестиращите, емигрантите или някой друг торбалан за проблемите си.

Не е само в България

Всичко това е обичайна практика не само в България. САЩ наскоро се сбогуваха с един президент, който дължи цялата си политическа кариера именно на тази стратегия. Но покъртителните сцени в Капитолия на 6 януари, които доведоха до смъртта на петима души, ни показват точно колко опасно и страшно може да стане, когато от най-високото ниво в държавата някой ти каже, или в българския случай - направо демонстрира, че е напълно в реда на нещата да си агресивен, да показваш среден пръст или да хвърляш пиратки по тези, които имат различно мнение от твоето.