Изчезването на динозаврите все още предизвиква много противоречия и въпроси в научния свят. А някои теории относно това събитие изглеждат доста парадоксални.
Такава е хипотезата, изложена от научния писател Питър Бранън (Peter Brannen) в книгата му „Краят на света: Вулканични апокалипсиси, смъртоносни океани и нашето търсене да разберем миналите масови изчезвания на Земята“ (The Ends of the World: Volcanic Apocalypses, Lethal Oceans, and Our Quest to Understand Earth's Past Mass Extinctions).
Към неговата теория насочва вниманието в Twitter Мат Остин, който наскоро публикува фрагмент от книгата в своя акаунт.
Публикуваният откъс описва въздействието на астероида-убиец на динозаврите Чиксулуб, ударил Земята под най-смъртоносния ъгъл, е създало „дупка в атмосферата с космически вакуум“. Това кара скални късове от Земята да излетят в орбита, а "парченца от динозаври" може да са се смесили с останалите отломки, хвърлени в космоса, които след това да са паднали на Луната.
Теория на Бранън се подкрепя от геофизика Марио Реболедо (Mario Rebolledo). Книгата включва коментари от Реболедо: „Налягането на атмосферата пред на астероида започна да изкопава кратера, преди дори да е стигнал там“.
Когато астероидът докосна повърхността на земята, е непокътнат. Той е толкова масивен, че преминаването през атмосферата никак не му повlиява.
В книгата се казва, че сцената преди 66 милиона години, не е била далеч от това, което виждаме в холивудските филми, които обикновено показват искряща огнена топка, пресичаща небето.
„Когато астероидът се е сблъскал със земята, в небето над него, където трябвало да има въздух, скалата е пробила дупка в космическия вакуум в атмосферата“, обяснява Бранън.
„Когато небесата се устремиха, за да затворят тази дупка, огромни обеми почва са били изхвърлени в орбита и извън нея - всичко това за секунда или две от удара“.
„Това означава ли, че на Луната може да има малки парченца кости от динозаври“, пита Бранън.
И Реболедо отговаря: "Да, вероятно."
Досега обаче науката не е успяла да потвърди тази хипотеза. Но на Луната са намирани камъни със земен произход.
В момента учените знаят, че астероидът, унищожил динозаврите, е оставил кратер с ширина 193 километра в зоната на бедствието, изпарявайки скалата и хвърляйки в небето милиарди тонове сяра и въглероден диоксид. Целият живот в радиус от стотици километри от мястото на сблъсъка изгаря за броени минути. Междувременно облак прах от удара блокира слънчевите лъчи, което вероятно е предизвикало „ядрена зима“ с ниски температури и киселинни дъждове. Тези условия са унищожили 75% от тогавашните животински видове.
