Джо Байдън заяви в първата си реч като президент, че демокрацията е надделяла, предадоха световните агенции.
В речта си, след като положи клетва, Байдън определи идването на неговото правителство не като тържество на отделен кандидат за президент, а като победа за американската демокрация.
"В този час, приятели мои, демокрацията надделя. Днес празнуваме не триумфа на отделен кандидат (за президент), а на кауза. Каузата на демокрацията", заяви демократът.
Байдън приветства мирното предаване на властта въпреки насилието в Капитолия на 6 януари.
"Това е денят на Америка. Денят на демокрацията. Исторически ден и ден на надежда, ден на обновление и решимост", заяви Байдън. Байдън похвали "добрите хора" на Америка.
"Достигнахме дотук. Но имаме още доста път да извървим."
Той отбеляза, че САЩ минават през времена на предизвикателства и изтъкна в тази връзка коронавирусната пандемия и икономическия спад.
По думите му Америка отново е научила, че "демокрацията е ценна".
Байдън благодари на предшествениците си и от двете партии за това, че присъстват на днешните церемонии. Бившият вицепрезидент Майк Пенс бе на церемонията, но бившият президент Доналд Тръмп пропусна тържествата и по-рано днес замина за Флорида.
По време на речта си Байдън обяви минута мълчание в памет на починалите над 400 000 американци от коронавируса.
"В първото си действие като президент бих искал да ви помоля да се присъедините към мен в минута за молитва в памет на всички тези, които загубихме през тази година на пандемия", заяви той.
"Ще им отдадем почит, като станем народът и нацията, които знаем, че трябва да бъдем", каза Байдън, преди да склони глава за миг на мълчание.
Христина
И в самото сърце на империята вече клокочат нови енергии. Може би чудовището трябва да бъде ранено смъртоносно именно там – където се е родило. Може би Нощта ще продължи дълго. Но ние, ние трябва да дадем своя малък дял в големия процес на пробуждането. И когато черупката се пръсне, ние да сме оцелели в недрата, от които ще се роди Бъдещето.“
Глобалният либерален фашизъм настъпва явно и нагло, той вече дори не се крие. Съсипаната западна цивилизация, с чиито ценности съм закърмена и аз самата, навлиза в период на екзистенциално оцеляване в малки общности от съмишленици, в тесен приятелски и семеен кръг, докато социлната тъкан се възстанови от нанесените поражения в дигиталния и реалния концлагер, който обитаваме. А обединяването в големи общности е естествен процес и той ще се случи рано или късно. Дотогава трябва да си говорим, да се поддържаме, да се групираме и да организираме умно своята съпротива. Не бива да се губим един друг.
Когато чуем глухия тътен на Махалото в невидимата стена на изпълнилото се време, ние сме длъжни да бъдем готови.