Интервю на Христина Котларска
- Г-н Мачев, скоро имахте рожден ден. Какво си пожелахте?
- Нищо специално. Аз не празнувам рождения си ден. Не че не е важно, че съм се пръкнал на тази земя. Не е било сигурно дали въобще ще се появя. Един професор в последния момент казал на екипа "режи". Било е на ръба - дали аз или моята майка. Но сме оцелели и двамата. Трудно съм се появил аз.
- Ама живеете леко.
- Като един бохем, който страшно много обича живота.
- Кандидатствал сте осем пъти във ВИТИЗ. Защо ви късаха?
- Заради ръстови недостатъци. Мен ме късаха още на първия кръг. Там те гледат от долу до горе. Но не съм страдал. Веднага тръгнах да търся театър, в който да играя. Търсеха стажанти за пет театъра в различни градове на страната. От тях само в Хасково не бях ходил. Имаше 44 кандидати, а търсеха четирима.
Единият хванал партийния секретар, другият - директора... Викам си - тука става с връзки - отказвам се. Бях с един приятел. Той остана на прослушването. А аз отидох да се разхождам из града. Когато се върнах, моят приятел ми казва: "Тука е голям майтап. Трябва да се явиш. Никога не съм те гледал как играеш." Казвам му: "Готово бе, любов!"
Мен съдбата много ме е лашкала. Одобряван съм предимно от чужденци.
- Работили сте с големия режисьор Иван Добчев. Кога беше първата ви среща с него?
- Той дойде да поставя "Чичовци" в Хасково. Исках да играя Мунчо лудия. Мунчо се появява в четвърто действие. И има само една реплика -" Турците, турците, турците." За куриоз точно нея ми дадоха.
След първата репетиция на маса Добчев ми казва: "Оттук нататък не искам да ти виждам очите. Предупредил съм всички зад кулисите - ако някои те види, да те изрита". След време ме извикват на репетиция. Добчев иска да седна до него. След репетицията ме попита какво мисля. Хубавичко става, отговарям аз. Той: "Оттук нататък идваш на всяка репетиция. Искам да развалиш това, което съм направил."
Така аз играх в цялата пиеса - още от влизането на публиката до самия финал. Дори някои от града мислеха, че наистина съм луд. Защото аз посрещах публиката още от вратата. Пръсках ги, плюех, ровех се в боклуци...
Години наред целият град говореше за Мунчо. Това беше първият ми опит да изиграя образ, които го няма в цялата пиеса.
Това ми помогна в Театъра на Армията, където после отиде Добчев. Той ме извика да изиграя липсващия шут в "Ромео и Жулиета". Наум Шопов играеше брат Лоренцо, аз - брат Джовани.
Интересно беше и когато Добчев постави " Хамлет".
- Имал сте роли, бил сте популярен и преди ВИТИЗ. Защо кандидатствахте?
- Бях обещал на мама да завърша висше образование. Родителите ми не очакваха да стана актьор.
Чух по радиото, че търсят деца за драмсъстава към Двореца на пионерите в София. Голям проблем за нашите, трябваше да сменям два трамвая. След адско тръшкане ме заведоха.
Първото ми участие беше в "Педя човек, лакът брада" . Влязох в телевизията през 1962 година. Веднага ме засмукаха. Бях дребен, играех дете в предучилищна, а бях много по-голям и лесно работеха с мен.
- Пречел ли ви е дребният ръст?
- Аз съм характерен. Колкото ми е пречел, толкова ми е и помагал. Когато извикаха за предаването "Семейни войни", бях за риба. Явиха се 12 души. Актрисата Силвия Лулчева беше сред тях.
Тогава бях известен като актьор в Сатирата и от рекламите. Не ми хареса концепцията на предаването. Не можех да търпя такива простотии. Имах друго схващане. От опита ми като водещ в бар "Цезар" в Хасково. Разказвах вицове, простотии - дамски партита, свински партита, овчи партита. Хванах един принцип, който много ми хареса.
От телевизията ми казаха:" Прави каквото искаш, пък ние после ще преценим." След 20 дни Нико Тупарев ми звъни: "Вие сте избран за водещ на "Семейни войни". Може ли да се видим веднага."
Имало доста противоречиви мнения за моята персона. Самият Нико не е бил съгласен да ме вземат. Но се появява собственикът на лиценза на "Семейни войни", който е сред петимата най-добри телевизионни режисьори в Европа. Той настоял за мен.
Имах много творчески търкания с екипа. Според мен трябваше да се работи по друг начин. С триста зора ги накарах да махнат сакото ми. Останах по риза и вратовръзка. 20 предавания ги слушах, сетне започнах да правя каквото си искам. После направиха анкета, за да видят как ме приемат зрителите. Спечелих. Тогава признаха, че работя в правилна посока. Получихме писмо от собственика. Много добре сте разработили предаването. Защо няма повече водещи като Дидо в Европа, пишеше ни той.
Бях първият, който махна предварително записаните аплодисменти на публиката, но тя реагираше спонтанно.
- Какви изводи си направихте за българското семейство покрай предаването?
- Че има страхотно чувство за хумор. Ето ви пример. Участва едно семейство. Капитанът е мъжът. Съпругата се казва Радка. В началото на предаването капитанът представя отбора. Мъжът стига до жена си и казва: "Това е Милка." Питам защо я нарича Милка, когато на табелката й пише Радка. А тя: "Не му е удобно пред вас да ме нарича крава." Беше уникално.
- Разкажете ни за вашето семейство. Какъв баща сте?
- Като баща не знам дали съм бил много добър. Това, което исках, е да бъдем приятели с дъщеря ми. Да й дам свободата сама да решава. За това съм имал проблеми с жена ми. За часа на прибиране например.
- Обичате високите жени.
- Оказа се, че не съм имал връзка с ниска жена. Всички са били по-високи. Дори съпругата ми.
- Как я свалихте?
- Запознах се с нея две години, след като пристигнах в Хасково. Вече 30 години сме заедно. Тогава тя беше кандидатствала, но я бяха скъсали на изпитите. Работеше в магазинче на Балкантурист. Влязох вътре. Приказки. После я поканих на среща. И работата се завъртя.
- Романтичен ли сте? Какви изненади сте й правил?
- Обирал съм парк с рози и съм разстилал килим. Стихове съм й писал.
- Как приемате нападките срещу кмета на Хасково Георги Иванов, с когото сте сватове?
- Не ги приемам. Това са предизборни акции срещу един човек, който направи толкова много за града. Има хора, които искат да го унищожат. Но той има замах, знае какво прави. И неслучайно спечели трети мандат.
Аз питам защо никой кмет преди него не свърши това, което той направи.
Разплаках се, когато откриваха обновения театър. Помня в каква мизерия съм работил преди. Обликът на града е друг.
Какво от това, че сме сватове и дядовци на едни и същи внучета - така се е случило. Какви ли не приказки са стигали до мене. Например, че това между децата ни е нагласено. А те се познават от гимназията. Любов. Спомням си дъщеря ми - тя тогава не стъпваше по земята, а летеше.