Първо по рода си проучване изследва връзката между тежестта на COVID-19 и чревния микробиом. Изследването предполага, че специфични микробни характеристики имат връзка с тежестта на заболяването и тези бактериални дисбаланси могат да обяснят някои случаи на продължително COVID заболяване.
Все по-голямо количество проучвания откриват връзка между нашата имунна система и огромната популация от бактерии, живеещи в нашите черва, известни като чревния ни микробиом. Тези връзки предполагат, че нашият микробиом може да повлияе или да бъде повлиян от възпалителната активност в тялото. И тази връзка може да играе роля във всичко - от депресия и затлъстяване до болестта на Алцхаймер.
В светлината на тези неотдавнашни открития за микробиома е разумно да се запитаме какъв вид влияние имат чревните бактерии върху може би най-голямата здравна криза в наше време, COVID-19. Няколко предварителни проучвания, публикувани в края на 2020 г., предполагат, че пациентите, страдащи от COVID-19, могат да представят нови подписи на чревния микробиом.
Едно проучване установи, че пациентите с COVID-19 имат уникален микробен състав в сравнение с пациенти с грип и здрави хора от контролна група. Друго малко пилотно проучване, изследващо кохорта от само 15 пациента, предполага, че може да има признаци, че микробиомните промени корелират с тежестта на COVID-19.
Това ново проучване, публикувано в списанието BMJ Gut, предлага най-подробното досега изследване на връзката между тежестта на COVID-19, чревния микробиом и общите възпалителни биомаркери. Изследването разглежда проби от кръв и изпражнения от 100 пациента с COVID-19, постъпили в болница, в сравнение със 78 здрави контролни субекти.
Изследването установи значителни микробни разлики между пациентите с COVID-19 и контролите. Видове, включително Bifidobacterium adolescentis, Faecalibacterium prausnitzii и Eubacterium rectale, за които преди е доказано, че играят роля в дейността на имунната система, са наблюдавани в значително по-ниски обеми при пациенти с COVID-19. Пациентите с COVID-19 показват също и необичайно по-големи количества бактериални видове, включително Ruminococcus gnavus, Ruminococcus torques и Bacteroides dorie.
По-малкият брой на F. prausnitzii и Bifidobacterium bifidum са особено свързани с тежестта на инфекцията, след като се вземат предвид употребата на антибиотици и възрастта на пациентите. А броят на тези бактерии остава нисък в пробите, събрани до 30 дни след като заразените пациенти са изчистили организма си от вируса.
По-малка подгрупа от пациенти с COVID-19 в проучването са проследени до месец след възстановяване и изписване от болница, разкривайки, че нарушените микробиомни подписи изглежда продължават и след фазата на острото заболяване. Една хипотеза, повдигната от изследователите, предполага, че нарушенията на микробиома могат да играят роля в трайните симптоми, от които страдат много пациенти с COVID-19 в месеците след инфекцията.
Важно е да се отбележи, че тези констатации са много предварителни и не могат да дадат представа за причинно-следствената връзка. Не е ясно например дали тези конкретни пациенти с COVID-19 са имали нередовни микробиомни сигнатури преди вирусна инфекция. И не е ясно дали тези микробиомни подписи влияят пряко върху тежестта на заболяването или са просто следствие от него.
Може би най-интересната хипотеза, основана на това предварително проучване, е предположението, че някаква персонализирана микробиомна терапия може да бъде полезно лечение за пациенти след острата фаза на COVID-19. Все още е необходима много работа, преди да се стигне до някакъв вид реално клинично приложение на това изследване.
Справка: Gut microbiota composition reflects disease severity and dysfunctional immune responses in patients with COVID-19, Gut (2021). DOI: 10.1136/gutjnl-2020-323020
Източници:
COVID-19 severity linked to gut bacteria in first-of-its-kind study, Rich Haridy, New Atlas
Make-up of gut microbiome may influence COVID-19 severity and immune response, British Medical Journal
