Далечни галактики, разположени на разстояние над 10 милиарда светлинни години от Земята, поставят под въпррос модела за еволюцията на Вселената, показват резултатите от изследване на американски и холандски учени, цитирани от Франс прес.
Моделът гласи, че най-големите галактики са родени от сливането на звездни купове с по-малки размери или от поглъщането на малките от гигантските галактики. Тази теория вече е поставена под въпрос след откриването на галактика, смятана за "прародител" на относително близките големи елиптични галактики. Макар и с малки размери, тя е масивна и следователно има голяма плътност.
Откритието изненада астрономите, защото показва, че галактиките са можели да увеличат размерите си, без да абсорбират звезди. Това е като да установиш, че древният Рим е имал същия брой жители като днешния Лондон с предградията, коментира астрофизикът Карл Глейзбрук.
Авторите на изследването - трима учени от университетите на Йейл, Принстън в САЩ и на Лайден в Холандия, наблюдавали 29 часа любопитната галактика, кръстена 1255-0, като ползвали инфрачервения спектрограф GNIRS на телескопа "Джемини Саут". Те изчислили, че въпросната галактика е на разстояние 10,7 милиарда светлинни години от нашата планета. Била изчислена и средната скорост на ротация на звездите около центъра на тази галактика. Тъй като скоростта е много голяма, изследователите заключили, че галактиката е 4 пъти по-масивна от Млечния път, но е с 6 пъти по-малки размери от него.
Глейзбрук предсказва, че стотици галактики, напомнящи 1255-0, ще бъдат открити през следващите години, което вероятно ще позволи да се разработи нов модел за еволюцията на Вселената.
