Тази седмица в рубриката „Любопитно от областта“, инициирана от областния управител на Хасково д-р Стефка Здравкова, разказва легендата за Извора на Белоногата в община Харманли и как тя оживява в едноименната поема на Петко Р. Славейков.

Една от основните забележителности в община Харманли е Изворът на Белоногата. Местната легенда се прославя благодарение на поемата, написана от изтъкнатия възрожденски поет и общественик Петко Р. Славейков. Едва ли има българин, който поне веднъж да не е чел историята на Гергана. В нея се разказва за младата българка Гергана, която везирът среща на извора и се опитва да я склони да го последва в Истанбул. Тя обаче остава непреклонна пред обещанията и молбите му, като изтъква своята обич и преданост към родния край, родителите си и любимия Никола. По този начин печели дълбокото уважение на чуждоверския господар и по негова заповед на мястото на тяхната среща е изградена чешма. Във втората част на поемата Гергана „залинява“ и умира, защото сянката ѝ е вградена в чешмата.

Харманлийският учител и общественик Дялко Милковски (1845-1920) пръв описва как е изглеждала старинната чешма „Ак-балдър чешмеси“ (Чешмата на Белоногата) в статията си „Градът Харманли“, публикувана в сп. „Родина“ от 1902 г. За чешмата на Белоногата Милковски пише: „Чешмата Ак-балдър, която лежи до самото шосе, е имала солиден покрив, под сянката на който пътниците са отпочивали след като се разхладявали от прелестната ѝ вода….“ По описанието му в турско време над чешмата имало беседка, иззидана от дялан варовит камък, докарван чак от Кулели-Бургаз, близо до Одрин. Беседката е с каменни пейки, с каменни колони. В средата имало изящно изработен мраморен шадраван. Там пътниците се спирали да си отпочинат, след като се разхлаждали от студените води на чешмата, а конете им пасели в сочните ливади. Чешмата имала два или четири чучура, дванадесет корита, които били толкова високи, че добитъкът е можел да се напои без почти да се навежда над тях и три големи мраморни плочи с надписи. А пред самата чешма имало калдъръмена настилка. Хората разказват, че чешмата е изградена в края на XVI век и около нея е имало три надписа върху мрамор, но до началото на ХХ в. е бил запазен само единият: "Благодарение на водата всяко нещо е живо. Благотворителят почитания Сиавюш паша. 1585."

Самият Милковски поддържа активни контакти с Петко Р. Славейков. В своите пътувания от и за Цариград поетът често му гостува и именно от него научава легендата за чешмата и за родолюбивата българка. Историята прави толкова силно впечатление на П. Р. Славейков, че го вдъхновява за литературната разработка „Изворът на Белоногата“, която е публикувана за пръв път в сп. „Читалище“ през 1873 г.

По-късно, през 1930 г., Марко Сакарски (адвокат, общественик и краевед, един от най-големите познавачи на историята и географията на Харманли) прави краеведско проучване на чешмата – събира устни сведения на хора от града за нея и споменатото в поемата село Бисерча, с което помага да се установи, че точно на това място се намира старата чешма.

Изворът на Белоногата, както и други паметници, свързани с миналото на Харманли - са включени в изградения през 60-те години на XX век комплекс „Парк на Белоногата“. Построен около съществувалата някога Ак-балдър чешмеси, обявена за исторически паметник на културата, с национално значение през 1958 г., в парка са поставени няколко плочи с цитати от поемата, които особено силно подчертават духа на българите от този период.

От 2016 г. в Лесопарка на Белоногата се провежда ежегоден фестивал „Ден на Белоногата“.