Днес Църквата почита паметта на свети Силвестър. Според легендата Свети Силвестър папа римски е свещеникът, кой кръщава официално император Константин І Велики.
Името му се свързва и със следното предание: Магьосникът Замврий умъртвява вол, като му прошепва името на някакъв бог. Силвестър заявил, че единствено Бог може да дава и отнема живот и заповядал на магьосника да се помоли за спасяването на животното. Със своите молитви Замврий не успява, но св.Силвестър уповавайки се на вярата си, му връща живота. Затова той се смята за покровител на животните и най-вече на воловете.
На този ден народът отдава почит на едрия рогат добитък и най-вече на вола, тъй като в миналото това животно е било използвано като основна впрегатна сила. Поради това празника на Свети Силвестър се нарича още Волски празник, а също и Карамановден.
Подобно на Игнажден съгласно българските вярвания и традиции на Силвестровден е от съдбоносно значение кой пръв ще влезе в къщата. Българинът от стари времена вярва в добрата и лошата среща, в добрите и лошите очи, в доброто и лошото време, в които всяка мисъл, наричане, благословия могат да се сбъднат.
Желателно е първият гост, преминал прага на дома в деня след Васильовден, да бъде добър и заможен човек. Ако е такъв, такава ще бъде и току-що започналата година.
Силвестър е латинско име, което означава “гора”, “горист”, “лес”. Затова на 2 януари имен ден празнуват: Гopан, Гopица, Силвия, Силва, Силвана, Силвестър.
Донка Маринова
Амена
плетачка
Велко