От х:

Днес в x:

Търсете красивия български език. Ще го намерите

Красивият български език е най-добрият индикатор за да бъде открита добрата книга в множеството съвременни издания, смята писателката Светла Андреева.

Когато разлистим една книга и усетим красивия български език, значи сме на прав път, след това следва добре оформеният сюжет и любопитната интрига, така писателката Светла Андреева съветва да се ориентираме в голямото количество новоиздадени книги, предлагани в книжарниците и в библиотеките. Всички са убедени, че трябва да се чете, но въпросът е - какво трябва да бъде четивото, коментира Светла Андреева в интервю за БТА.

В момента в България се издават на година над 1000 заглавия. Това е океан, в който трябва да бъде подбрано най-подходящото, най-стойностното, според вкуса на всеки читател, посочи тя. Според нея има много автори на книги в различни жанрове, но колцина от тях могат да бъдат наречени писатели.

Не всеки, който е автор е писател. Трудно се става писател. Това, че си издал книга в огромен тираж, рекламирана шумно, не те превръща в писател, смята Андреева. Според нея една от големите липси в медиите през последните години е тази на оперативната литературна критика.

Литературният критик може да бъде коректив за читателя, а не само изследовател, в каквото качество напоследък са се превърнали литературоведите. В необятното пространство от книги с интересни, често пъти провокативни заглавия, читателят, който дири нещо ново и неизвестно, се обърква и сякаш се нуждае от съвет. Неслучайно големите ежедневници в западния свят, в Америка и Русия са запазили своите рубрики за литературна критика, и точно тези мнения продават книгите, отбеляза тя.

Колумнистите в различните медии, които четат непрекъснато нови текстове, отделно от рекламните синопсиси на издателствата, са най-търсени за мнение и са създали доверие, което читателите търсят. Виждаме, че към преводните книги, излизащи на българския пазар, винаги има критични мнения и оценки, публикувани на гърба на кориците на книгите, подчерта Андреева. Тази практика е нужна и за новите български автори, за да бъдат отсяти добрите издания и да продължи парадигмата на качествената българска литература.
Според писателката, четенето като цяло и четенето на книги са две различни вселени. Можеш да четеш касовите бонове, брошурите от супермаркетите или бързи съвети за печалба и печелене на пари и приятели, но това не те прави читател на книги, подчерта тя.

Добрият писател формира вкуса и етичното мислене, той облагородява читателя, извисява го, затова не е особено логично да му се вменява единствено и само ролята на "ограмотител", защото за да четеш, то априори трябва да си грамотен, подчерта Андреева.

Тя посочи, че в днешните времена, когато много хора са останали далеч от своите социални контакти в реалния свят, единствената форма за диалог и помирение с времето е прочетената хубава история.

В своя най-нов сборник с разкази, озаглавен "Краят на апокалипсиса" , което само по себе си означава краят на края, писателката е включила 12 сюжета, родени от реалния живот през последните две години и от новините по телевизиите.

"Живеем в абсурдно време, когато ненормалното се счита за нормално и обратно, но в тези текстове става дума за апокалипсис не във физическия смисъл на думата, а в смисъла на апокалипсиса в човешката душа", подчерта Андреева.

Човекът е податлив на седемте смъртни гряха, не е случайно, че той е предупреден за тях. В момента сме свидетели на изобилие от случаи на алчност, лакомия, омраза, егоизъм. Всеки един от тези разкази разказва как краят на апокалипсиса ще дойде след смирението и осъзнаването, че трябва да спрем да бъдем такива, в каквито сме се превърнали заради страстите, слабостите, страховете си и внушенията. Когато отново открием любовта и красотата, ще дойде краят на този апокалипсис, който определяме и като настоящо битие, казва писателката.

Според Светла Андреева българската литература е богата с писатели, които са позобравени. Това са имена, творили в средата и края на двайсети век, но не включени в христоматиите и безинтересни за издателствата днес, следователно подлежащи на забрава. Писатели като Васил Попов, Станислав Стратиев, Марко Семов, Александър Томов, Димитър Коруджиев, Димитър Шумналиев и много други, може и да останат непознати за младото поколение читатели и писатели, но от тях има какво да се научи и като философия, и като литературна структура, и като мъдрост, затова е добре да погледнем към тези рафтове от библиотеките, смята тя.

Светла Андреева е писател, автор на седем книги, носител на национални и международни награди за литература, дългогодишен журналист и общественик

.

Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини