Тази седмица в рубриката „Любопитно от областта“, инициирана от областния управител на Хасково д-р Стефка Здравкова, разказва за певеца от Хасково, когото целият свят познава като „Рицаря на горното фа“, но в България той остава малко известен – Аспарух Лешников - Ари.

Една от най-известните музикални групи в Европа между двете световни войни е германският секстет “Веселите хармонисти” (с оригиналното име е “Comedian harmonists”), а неин възлов член е роденият в Хасково на 28 юли 1897 г., Аспарух Лешников – Ари. Още като дете Ари загатва за музикалния си талант като се включва в църковния хор към църквата „Св. Богородица“ в Хасково. Съдбата там го среща за пръв път с Маестро Георги Атанасов, който оказва ключова роля върху живота му занапред. През следващите години Ари се мести в Стара Загора, където се присъединява към училищния хор, а по-късно житейският му път го отвежда във Военното училище в София, където се подготвя за офицер. В столицата Ари се среща с големия български поет и хуморист Христо Смирненски, а от тяхното запознанство се ражда песента по стихове на поета “Горчиво кафе”. Именно в София се случва и втората среща между начеващия певец и Маестро Атанасов, който го насочва към музиката.

След тази втора, възлова среща, се дава старт на заниманията на Лешников с педагога Иван Вульпе, за да продължат в Берлинската консерватория. За да осигури прехраната си и да покрие учебните си такси, Аспарух Лешников работи като келнер, докато през 1927 г. става солист в “Charell-Revue chorus”. Началото на голямата му музикална слава идва на 18 декември същата година, когато Хари Фромерман предава на берлински вестник обява, чрез която търси музиканти. От явилите се близо 100 кандидати е одобрен единствено басът Роберт Биберти. А последният, няколко дни по-късно, кани Лешников в секстета, обединяващ немци, поляк и българин – „Комедиан Хармонистс”. Името “Комедиан хармонистс” му дава Ерик Чарел, (Erik Charell) най-авторитетната фигура на германския звукозаписен и концертен бизнес след Първата световна война. Под това име формацията се превръща в изключително популярна. За по-малко от 6 години - от 1928 до 1934 г., те записват десетки грамофонни плочи, изнасят стотици концерти, а появата им навсякъде е посрещната с голямо въодушевление.

Кариерата на групата се развива с феноменални успехи до 1933 г., когато на власт в Германия идва националсоциалистическата партия на Адолф Хитлер. Трима от членовете на групата са с еврейски произход, а музиката, изпълнявана от хармонистите, се счита за упадъчна от нацистката идеология. Вследствие на това започват да се отменят концерти и да се забранява на евреите да участват в културната камара. Последният концерт на "Комедиан хармонистс" в Германия е в Мюнхен на 25 март 1934 г. След това шестимата тръгват на турне из САЩ. Групата свири в Нидерландия, Дания, Америка, Италия и други страни. Особено запомнящо се остава турнето на групата зад океана, където на някои от концертите в ролята на зрител, се появява и самият американски президент Франклин Рузвелт. Там певците с еврейски произход вземат решение да не се връщат в Германия. Направени са опити за създаване на нови формации, но те така и не достигат първообраза си и се разпадат, а Аспарух Лешников се завръща в България. Името му се свързва с повечето най-обичани градски шлагери - "Горчиво кафе", "Белокаменна чешма", "За нашата раздяла", "Страстно обичам жените", "Шепотът на вълните", "Танцувай, циганко"...

След 1944 г. обаче животът му коренно се променя и го сблъсква с редица неприятности. Новата власт не му прощава за "фашисткия" период в неговата биография - времето, през което работи в Германия. Независимо, че няма нищо общо с фашизма и националсоциализма, той е низвергнат и лишен от всякакви възможности за нормално съществуване. Разочарован от родината си прави последна стъпка като решава да замине за чужбина, но в последния момент е спрян. За Англия успяват да заминат само съпругата му Делфин и синът му Симеон. Останал сам в несретата си, на него му се налага да работи като пазач в Борисовата градина, за да се препитава.

През 1968 г. е поканен в Германия, за да получи престижната златна значка на известното вариете "Фридрихщатпалас". Едва 9 години по-късно, през 1977 г., българската държава решава да го възнагради за това, че прославя името й по света. Лешников получава престижния орден "Кирил и Методий" първа степен. Но вече е късно. С влошено здраве, разочарован и потънал в забрава, прочутият певец почива на 31 юли 1978 г., в София.

През тази година, след сигнал от оперния певец Георги Петков, който години наред  полага грижи за вечния дом на певеца, към областния управител на Хасково д-р Стефка Здравкова, община Хасково отпусна средства и гробът на Аспарух Лешников бе възстановен.