В Родопите денят преди Коледа, с който завършва продължителният коледен пост се нарича Детешка Коледа или Суха Коледа. За Средните Родопи Бъдни вечер е първата кадена вечеря и един от най-почитаните семейни празници. На този ден най-възрастната жена в семейството прекадява с тамян трапезата и къщата, за да се прогонят злите сили, които започват да бродят в т.нар. мръсни дни.

Обредите, свързани с домашния огън, с празничната трапеза и с коледуването на деца и ергени, заемат изключително важно място. Няколко дни преди Коледа стопанинът на дома отсича дебело дърво, което трябва да поддържа буен огъня през цялата нощ. Пепелта на това дърво не се изхвърля, затова, защото се вярва, че тя е с магически способности, че тя е лековита, че стимулира плодовитостта. По тази причина с нея напролет пръскат нивите или пък баят на болен или урочасан добитък, вярвайки, че по този начин те ще бъдат излекувани.

В миналото ястията за трапезата на Бъдни вечер се нареждали на земята върху чиста и нова кърпа. На трапезата традиционно присъстват сарми, фасул, сушени плодове, пшеница, подсладена със сусам и орехи (кешкек). Ястията задължително са постни. Тук присъства
и коледицата, това е един голям меден съд, който е пълен със сурови зърнени храни и свещ, която гори през нощта и е символ на изобилието в дома. Централно място на родопската трапеза заема хлябът. Той винаги е богато украсен, а всеки елемент крие символика – кръст, кръг, бобови зърна, гега, грозде и други. В него се слага и сребърна монета – на когото се падне, ще бъде здрав и честит през цялата година. За коледарите се приготвят специални краваи и колаци, украсени със сушени плодове и орехи. На трапезата се поставя и кесията на чорбаджията, за да е изобилна новата година и да се множат парите.

В нощта на Бъдни вечер се събира цялото семейство. Най-старата жена запалва свещта върху обредния хляб и прекадява храната, след това всички стаи на дома, обора, градината, добитъка и двора. Старите българи вярват, че така се пропъждат злите сили, които се спотаяват в нощта. Питката се разчупва от стопанина на къщата и на всеки се раздава по парче. По време на вечерята никой не бива да става от масата. След края ѝ всички трябва да се изправят едновременно, за да узреят житата по едно и също време. Трапезата не се раздига, а огънят се поддържа през цялата нощ.

Обичаят Коледуване е последният момент от тази обредност. В Смолянско коледуват основно деца, момчета и момичета, които са били водени от възрастен мъж. Облеклото на тези коледарчета е празнично. За наричанията и за благословиите те са богато дарявани.