В исторически план коледното дърво не винаги е било такова, каквото го познаваме днес, нито е имало същото значение. Независимо от малките разлики, които могат да съществуват между различните държави днес, произходът на коледното дърво е общ за всички тях, обяснява „CurioSfera“.

Традиционното коледно дърво се прави от ела. Тясно свързан с езическите обичаи в Северна Европа (особено в Германия), преди векове елата е дължала своя престиж на хипотетичната си способност да привлича мълнии. 

В древни времена се е смятало, че мълнията е от божествен произход: помните ли фигурата на бога от гръцката митология Зевс, който носи мълния в ръка.
Следователно, всичко, което привлича мълниите трябва да е свещено. Германската предхристиянска традиция на Лихтенбаум е свързана с ритуалите на мълния. 

Друго допълнително обстоятелство, превърнало елата във вълшебно дърво е германскита традиция и легенди, които разказват, че това дърво е местообитание на елфи, които живеят в ствола му.

Елфите като горски духове, каквито са били, биха могли да се намесят в живота на хората. Поради тази причина дърварите бяха изключително внимателни, когато доставяли дърва за огрев, за да не счупят клоните им или да им навредят. Досаждането на елф се заплащало с живот. Легенда, която не само спасява това дърво, но и му придавва определено измерение.

Известно е, че използването му като коледно дърво е продължение на това, което дъбът първоначално е имал сред германците - дърво, което също е било свещено за тях и около което са се измършвали обреди.

Необикновено съвпадение обединява съдбите и значенията на двете дървета. Когато свети Бонифаций, проповядващ християнството на тези народи, отсича дъб през VIII век и когато той пада, мачка много храсти, но оцелява малка ела е светецът казва: „Ето дървото Господне; наречете го отсега нататък Дървото на детето Исус “(Ecce arbor Domini; vocate illum abies Yhesu).

Обичаят на елата става много популярен и вече през европейското средновековие е честа практика да се характеризира Коледа с него. През ХVI век обичая е толкова широко разпространен, че един елзаски указ от 1560 г. разпорежда никой да няма повече от едно дърво и височината му да не надвишава осем фута.
В ранните дни на коледното дърво по клоните му се окачвали хартиени рози, бонбони, златни листа, ябълки и захарни бонбони.

Изглежда, че Мартин Лутер, идеолог на протестантската реформация в Германия, е добавил свещи, обичай от древен суеверен произход: запалените светлини представляват душите на мъртвите предци.

В текст, запазен и до днес от ХVII век, написан от германски духовник на име Данхауер, може да се прочете: „В днешно време в къщите на християнските семейства са подредени дървета, където блестят предмети и малки играчки, които привличат и харесват децата, които съзнателно се втурват към тях на Коледа ”. Той не знае откъде е дошъл този обичай, но е възможно това да се дължи на намерението да насочи малките към дървото на нашия Господ.

Скоро практиката се радва на обща благосклонност и към ХVIII век дървото на Христос, Кристбаумът на германците, се е утвърдило в повечето страни от Европа.

Това поклонническо дърво, както го наричат в сервантесова Испания се радва на добра репутация. Но въпреки християнската му употреба, магическото му измерение никога не е било забравено: местообитание на омагьосани духове, които често се забавляват като причиняват различни шеги на хората. Вечер, далеч от населено място, една ела може да бъде източник на неприятни изненади.