Според българския традиционен календар от Игнажден, който се отбелязва на 20 декември, започва преходът към новата година. Денят е пълен със забрани, ритуални действия и гадания. 

Игнажден носи името на църковния празник. На 20 декември Източното православие чества паметта на свещеномъченик Игнатий Богоносец. 

Според преданието, Игнатий е детето, за което се разказва в Евангелието на Матей.Там е описан спорът между Христовите апостоли. Те се препирали помежду си кой сред тях има първенство. За да им даде урок, Исус прегърнал едно дете и казал: „Ако се не промените и не станете чисти като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно.

По-късно Игнатий става епископ на Антиохийската църква. Ученик е на Светия апостол и евангелист Йоан Богослов.

През 2020 година обаче църковната служба на св. Игнатий е на 19-ти декември, защото 20-ти се пада в неделя. Това се случва през няколко години и когато съвпадне датата с деня, службата се пренася в предния ден-събота. Целта е да се съгласуват различните празнични богослужения и да се отдаде заслужена почит и на св. Игнатий Богоносец, макар и с един ден по-рано.

Но със сигурност народният обичай предшества установяването на църковния празник.

В народния календар той е свързан със зимното слънцестоене на 22 декември, след което денят започва да нараства.

В народното вярване най-важното на този ден е кой пръв ще влезе в къщата. Обичаят "полазване" или "полязване"е характерен за всички области на страната ни. Оттук идва и още едно наименование на празника – Поляз или Полязовден.

Поверието гласи-какъвто гост е полазника,  такава ще е и цялата ти година.

 В хасковския край бабите още пазят традициите и казват, че ако първият гост в дома е момиченце, например, ще се "ягнят" женски животни в стопанството на къщата.

Ако първият човек, който влезе в дома, е с добро здраве, има задружно семейство и е имотен и грижлив стопанин, това е благословия.

Друго поверие гласи, че на Игнажден не трябва да си "празни ръце". Старите хора казват, че на този ден не се дават и пари на заем, защото така ще си изгуби късмета. За хубава поличба се счита, ако намериш или получиш късмет, дар или пък пари.
По това време на годината песните, които се пеят са свързани с Коледа, с раждането на Божия син.

На Игнажден е и първата кадена вечеря, която е постна.

Народното поверие гласи, че от Игнажден зимното слънце започва да се “събира” да си ходи, за да дойде на негово място лятното слънце. Ето защо Игнажден се възприема като начало на новата, “млада” година. С нея започва и нов стопански цикъл.