Неделчо Нанев

Неделчо Нанев е известен художник, режисьор и оператор. Завършил е Художествената академия в София, специалност "Сценография и живопис",  след това висшия държавен институт по кинематография в Москва. Работи като художник на игралните филми "Любимец 13", "Крадецът на праскови", "Бъди щастлива, Ани", " В тиха вечер", "Иван Шишман", като режисьор на 52 документални филма. Участвал е в международни изложби в Судан, Алжир Франция, Полша, Германия, Нигерия, Русия. Има няколко самостоятелни изложби в България.

 Негова експозиция беше открита и в галерия "Форум" в Хасково.

Неделчо Нанев, художник и режисьор

Интервю на Христина Котларска

 - Господин Надев, вие сте човек на изкуството. Интересувате ли се от политиката?

 - Политиката... Прекратих я вече. Телевизор, политика и вестници не пипам.

 - Каква е причината за това?

 - Разочарованието. Имах някаква надеждата, която с годините се стопи. Ще ви кажа само един факт, който вече ме доведе до пълно отчаяние. Последните 20 години са бяло петно за галериите в България. Не е закупена нито една картина. Пари ли нямаше, желание ли... Поразиите са големи.

 - Какво е отношението ви към новия министър на културата Вежди Рашидов?

 - За първи път художник става министър на културата.  Вежди Рашидов има отношение към творческата личност. На какво се дължи, как, е е друг въпрос. Това не го знам и не мога да коментирам. Познавам повечето му неща от албуми. С него се знаем, но не сме сядали да разговаряме.

Президентът Георги Първанов му връчи орден "Стара планина". Тогава сред колегите се говореше - "Баш на него ли дават награда". Преди него има други скулптори, там са неговите учители. Някои от художниците дори предлагаха, да пишем до президента. Колегите говореха така:" Президентът знае ли кой е направил паметника пред народната библиотеката "Св. Кирил и Методий", знае ли кой е направил паметника на Христо Ботев във Враца. И знае ли, че този автор живее с 80 лева пенсия. Казва се Владо Гиновски. Изключителен автор. Когато говорим за забравени хора- той е един от тях.

Не съм против това Вежди Рашидов да получи ордена. Ако бях го видял, щям да му кажа някои неща. Той можеше да възрази: "Господин предизент, жив е още човекът, които направи толкова национални паметници- Величко Минеков. Жив е Владо Гиновски и още няколко автори, които са много значими." Така той и щеше да стане по- интересен. Ако го бях срещнал тогава, щях да му кажа:"Вежди, откажи ордена и ще влезеш в историята."

Аз на своя юбилей го казах на Стефан Данаилов. Ако, като министър, искаше да остане в българската история, не трябваше да продава киноцентъра. Той трябваше да заложи името си за киноцентъра. Сега няма да остане в историята. Ще бъде сред всички мръсници, които са били там и са продавали. Вие знаете ли, че само гардеробът на киноцентърът струва повече от това, което са платили.

Исках да се обадя на жена му, но не успях да се свържа. Виждате ли как се изпуска момента,човек да защити името си. Човек трябва да е за голямото, а не за дребното.

Така и за Вежди. Дали му ордена -дали. Сред художниците той има много приятели. Нито един от художниците не е в играта като него.

 - Коя игра?

- Играта- това са връзките с хората, които движат тази страна. Чух, че бил противник на Доган. Това малко смекчи отношението ми към него.Но съм доволен от това, че министър стана един художник и то с голямо обществено влияние. Той има много приятели във всички сфери. Ние нямаме друг такъв художник- освен Светлин Русев- които да може да поеме тази отговорна задача. Има влияние и трябва да използва името си. Задачата му е много сериозна. Не може да се правят стойностни изложби и да не отиде една комисия да откупи две-три картини. Има начин да се попълнят галериите. Може да се направи едно връщане.  Трябва да се влезе в ателиетата на художниците и да се закупят картини от последните 20 години.

 Най-тежкото е, че по време на прехода се унищожиха и много филми. Една сутрин ми се обажда моят оператор.Казва ми :" Ела да видиш, Неделчо, изхвърляли са всичко от София прес. Иди и ако можеш вземи някой филм." Отидох. Валеше дъжд.

С такъв труд снимаме филмите. И изведнъж някой купил помещението, за да прави книжна база в София прес. И със сълзи на очи успях да взема няколко филма тогава.  Много се затриха. Например филмът за 70- годишнината на Ненко Балкански. Отивам в Популярна студия и питам къде е филмът. Искам да го видя. Търсиха, търсиха и накрая ми казаха, че първата част е тук, ама втората не можели да открият.

 - Какво се е случило?

- Някой е взел филма- трябвала му лента за монтаж. Изобразителното изкуство много трудно ще се открие в изтинския смисъл на думата. Преходът разруши дори отношението към творците. За това хотелите по морето са пълни с картини на "гении". На такива, които чичо ми или вуйчо му са направили художник. Той като залял платното с боя, от онази която я продават в туби, след това драскал, после пак залял с боя. И станала....

Говорим за стандарт. Едно време стандартът определяха големи художници.

- Кой може да направи това днес?

- В един град най-добре се знае, кой са хората, които могат да определят до известна степен нещата, като представители на това изкуство. Аз съм за регионалните комисии.

Журналистите също трябва да се отнасят сериозно към изобразителното изкуство.

Защо са известни някой наши приятели художници? Те непрекъснато са по телевизията, търсят ги от радиото. Идва някакво събитие и намират един художник, те не са много. Журналистите работят с определени имена. Те не питат например Неделчо Нанев:" Какво ще кажете за Афганистан?"

Исках да говоря с президента, когато реши да изпраща войски в Ирак. Трябваше да събере всички преподаватели в арабския свят. Аз съм преподавал 4 години в Алжир. Знам душата на тези хора. Директорът на института там ми е разказвал какво е традиция. Той е завършил две висши образования във Франция и продължаваше да уважава традициите. Казваше ми: "Мосю Нанев, ние никога няма да се подчиним. Винаги ще ненавиждаме комунизма, американизма и европеизма."

За освобождението на Алжир от 1954 до 60 са умрели 1 милион. Директорът казваше, че нямат предатели. Питам го защо. Защото си ги убиваме, беше отговорът. В Ирак също убиват предателите.

Исках да кажа на президента да не изпраща войски в Ирак, че това ще донесе на България нищета. Иранските ракети са насочени към нашите бази. Не може да се правят неща ,коите не са в полза на народа. Защо не направи референдум по този въпрос?

Политиката за мен не е инересна. Аз съм анализирал нещата. И ако се върнем на въпроса дали приемам Вежди Рашидов за министър-няма кой друг.Трябваше да застане човек с значимо обществено влияние. Той е известен склуптор.

- Не е достатъчно само да си известен.

 - Не е достатъчно. Но в едно предаване питат едно момиче: "Знаете ли един скулптор?" . Тя - Вежди Рашидов. А там беше Величко Минеков.

Въпросът е той да свърши работа. Стискам палци.