Доайенът на хасковските журналисти Петронка Техова почина на 93 години.
Завършила е вечерната гимназия в Хасково. Нейният професионален път започва в далечната 1951-а, когато става първият окръжен кореспондент на БТА. Това работи в продължение на 6 г. и половина.
След това Техова продължава във вестник „Родопска борба“, а по-късно във вестник „Хасковска трибуна“, където работи до своето пенсиониране през 1983-а. През годините е била кореспондент на вестник „Труд“ и на други централни издания, както и на радио „Стара Загора“.
С радост си спомня работата си с великолепните си колеги и професионалисти Вълчо Михайлов и Митко Добрев. Не може да забрави и опита, който е придобила от Барух Шамлиев, Илия Кильовски и Милко Григоров.
През годините тя е получавала много плакети - признание за нейния професионализъм. Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“.
Нейната дъщеря Любомира си спомня, че у тях бил вторият телефон след този на кмета и майка й работела неуморно. Умеела да съчетава професионализма и трудовите си задължения с майчинството. Докато били деца със сестра й Атанаска, Петронка поставяла под пишещата машина одеяло, за да не ги събужда от тракането на клавишите и да може да работи.
Пътувала е в Унгария за обмяна на опит. „Искаше винаги да пише само истината. Тя е честен и свестен човек. Работила е и в партиен отдел. Винаги е била с леви убеждения“, коментира нейната дъщеря . „За нея журналистиката бе път и съдба, и най-вече себеусещане. Имаше нужда да пише“, допълва Люба.
Петронка Техова е автор още на разкази и фейлетони. Много от тях не са видели бял свят, но нейната внучка Валентина планира някой ден да ги издаде. Повечето са провокирани от истински случки, до които журналистката се е докоснала. Малка част от нейните рожби са публикувани в Хасковски сборник.
Разбира се, в онова цензурно социалистическо време, когато човекът на държавната тайна последен прочиташе вестника, преди да го завъртят машините, това нямаше как да стане. Но при Петронка Техова от отдел „Партиен живот“ на някогашния окръжен вестник „Хасковска трибуна“ се получи. На челна страница и в заглавие.
И до днес местните журналисти се питат как е могъл Руси, държавната тайна, да пропусне такова заглавие! А всъщност става въпрос за една неволна, печатна грешка, която минава пред очите на десетки хора и никой не я забелязва. Това беше една кратка, протоколна информация за гостуването на Тодор Живков в региона, спомняше си Петронка Техова, и аз трябваше да отразя това събитие. Вместо Тодор Живков - държавен глава, съм начукала на машинката Тодор Живков - дървен глава. Абсурдът е в това, че тогава оловните букви се набираха една по една, след това метранпажът подреждаше редовете с шило в ръката, четяха го коректорите, дежурните по брой и най-накрая Руси - държавната тайна. И тази грешка е минала през очите на всичките тези хора и никому не е направила впечатление, разказва още Петронка. После е ясно - триене на сол по главата от сърдитите партийни функционери, жестоки наказания, безсънни нощи и тревожни дни, докато скандалът отшуми.
Гостуваме на Петронка Техова, която въпреки годините е запазила бойния си дух, все още крие блясъка в очите си, въпреки че има сериозни проблеми със слуха. Разплитаме спомените за онези години, когато редакционното жигули обикаля родопските райони за поредния репортаж по приключването на кампанията при засаждането на тютюна, прибирането на зърното или млеконадоя от кравекомплексите.
Беше идилия, спомняше си още Петронка, например по радиото в колата слушаме новините, в които тържествено се съобщава, че в Родопите преди една седмица е приключило разсаждането на тютюна. А в същото време полето е пълно с бригади и техника, които садят ли, садят тютюн. Но тогава времената бяха такива, партията бързаше да изпревари новините, за да й кажат браво Петронка Техова не пише спомени, макар че има какво да разкаже на внуците и правнуците си. Двете й дъщери Атанаска и Люба, които не я оставяха сама нито за минута, отдавна я уговаряха да седне и да пише. Толкова интервюта е правила с легендарни личности, с хора, които са имена в историята на региона, а не са малко и комичните случки, които Петя обичаше да разказва на внуците си. А някъде дълбоко из скриновете къташе свитък жълти листове от пишеща машина, на които е съхранила част от интервютата и репортажите си. Все пак нещо трябва да остави за родата си.
