Очаквам неравенствата през 2021 г. не просто да нараснат, а дори да достигнат за поредна година рекордни стойности, каза в интервю за БТА икономистът гл. ас. д-р Любослав Костов от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.
Пандемията от COVID-19 увеличи традиционните неравенства, а високият дял на разходите за здраве спрямо общите приходи на домакинствата у нас доведе до нов тип неравенства в обществото ни, т.нар. "здравни неравенства", посочи експертът. По думите му те са силно изразени при хората, живеещи с доходи под линията на бедност.
При заболяване и последваща хоспитализация на човек, разходите за здраве достигат средно 35 процента спрямо месечния доход на този човек. При най-силно уязвимите групи пък, месечните разходи за здраве в периода преди пандемията са достигали стряскащи стойности - между 50 на сто и 110 на сто, което означава, че хората с най-ниски доходи (на минимална работна заплата или минимална пенсия), се налага да теглят кредити, за да посрещнат разходите по своето лечение, посочи Любослав Костов.
По думите на икономиста високите разходи за здраве, като дял от общия месечен доход, особено в случаите на тежко и/или хронично заболяване, са основен фактор за изпадане в абсолютна бедност и социална депривация.
Любослав Костов припомни, че в България две трети от хората не получават размера на средната работна заплата, а по-малко от нея, заради ясно изразената лява асиметрия на разпределение на доходите. Мнозинството от работниците с по-ниски доходи не могат да работят от вкъщи, но също така не им е позволено да ходят на работа, заяви експертът на КНСБ.
Любослав Костов посочи, че най-вероятно прогнозите на КНСБ, направени още в началото на пандемията, за около 300 000 безработни към края на 2020 г. ще се сбъднат към края на декември. Експертът допълни, че броят на безработните през последните седмици отново нараства като пряк ефект от частичния локдаун. Той прогнозира безработица от около 9-10 процента през 2020 година , ако регистрираме 9 процента спад на реалния БВП.
Кои групи от обществото са засегнати най-много в здравен и икономически план от пандемията?
Разходите за здраве на домакинствата са непропорционално високи спрямо доходите, които получават, още от периода преди пандемията. Вече в условията на пандемия, все още липсват данните за 2020 г., но предполагам няма да бъдат по-малко стряскащи. Именно този висок дял на разходите за здраве спрямо общите приходи на домакинствата у нас, води до нов тип неравенства в обществото ни, т.нар. "здравни неравенства". Те са силно изразени при хората, живеещи с доходи под линията на бедност.
Например, при заболяване и последваща хоспитализация на човек, разходите за здраве достигат средно 35 на сто спрямо месечния доход на този човек. При най-силно уязвимите групи пък, месечните разходи за здраве в периода преди пандемията са достигали стряскащи стойности - между 50 на сто и 110 на сто, което означава, че хората с най-ниски доходи (на МРЗ или минимална пенсия), се налага да теглят кредити, за да посрещнат разходите по своето лечение.
Високите разходи за здраве, като дял от общия месечен доход, особено в случаите на тежко и/или хронично заболяване, са основен фактор за изпадане в абсолютна бедност и социална депривация. Мисля че това дава отговор на въпроса кои са най-силно засегнатите обществените групи в икономически и здравен план от пандемията. Нека не забравяме, че в България 2/3 от хората не получават размера на средната работна заплата, а по-малко от нея, заради ясно изразената лява асиметрия на разпределение на доходите. От много години говоря за грешната представа, която дават на обществото средните величини.
Кои работници ще пострадат най-много?
Всъщност, в зависимост от доходите си и от това дали икономическият им сектор е блокиран или не в момента, работниците са изложени на различни рискове у нас. Някои от хората, които получават по-ниски доходи, продължават да работят и получават заплатите си.
Примерите включват здравни работници и работници в критични вериги за доставки (храни, фармацевтични продукти, доставки, основни индустрии). Те са освободени от блокиране, но се излагат на риск от инфекция, като не работят от вкъщи. Но това са по-малката част от хората.
Истината е, че мнозинството от работниците с по-ниски доходи не могат да работят от вкъщи, но също така не им е позволено да ходят на работа. Статистиката много пъти е доказвала корелацията между способността за работа от дома спрямо принадлежността на работника към определен квинтил на доходите. По този начин, работата от вкъщи по време на карантината в повечето случаи е запазена за хората, които се намират в най-горните децили и съответно получават относително по-висок доход спрямо всички останали. И тук някъде, освен дефинираните по-горе "здравни неравенства", можем да прибавим и увеличаване на традиционните неравенства от гледна точка на разликата в доходите между хората по децили и квинтили.
Промишлените работници, работниците на дребно и транспортните работници едва ли ще имат тази възможност, която би им позволила да запазят нивата си на доходи или поне прилична част от тях по време на тази рецесия. Няма да са малко работниците, които ще трябва да избират между излагане на по-голям риск, като не се отказват от заплатата си или да се самоизолират, но да преминат към по-ниски децили на доходно разпределение.
В крайна сметка, мнозинството от хората отдават преимущество на тяхното здраве, което е рационално поведение, но това несъмнено ще доведе до тяхното падане към по-долен децил или квинтил в доходната пирамида във всяко общество. Графично, това би означавало, че кривата ще има ясно изразена лява асиметрия и все повече хора ще попадат в категорията, която се намира под средната класа. Освен това, домакинствата с по-ниски доходи имат традиционно по-лоши финансови буфери и по-малък капацитет да заемат или спестяват, което вероятно ще усложни допълнително нещата в дългосрочен период. Тези хора обикновено разчитат изцяло на своя доход, тъй като натрупаното богатство или липсва или е прекалено малко. Това предстои да се случи вероятно през 2021 г., защото част от негативните ефекти имат по-широк лаг на въздействие и тяхното влияние ще се прехвърли и през следващата година.
Тревожни ли са данните за безработицата към момента и какви са прогнозите на КНСБ за следващите месеци?
Броят на безработните през последните седмици отново нараства като пряк ефект от частичния локдаун. Подобен сценарий наблюдавахме и през пролетта, като тогава той беше дори още по-силно изразен. Още тогава прогнозирах криза с формата на буквата W, като второто дъно точно в момента се случва. Прогнозите на КНСБ бяха за около 300 000 безработни към края на 2020 г., като тези прогнози ги направихме още в началото на пандемията. Ако погледнете числата в момента, вероятността тази прогноза да се сбъдне към края на декември, е напълно реалистична.
Какво ще се случи през 2021 г., зависи до голяма степен от това с колко ще намалее реалният БВП на страната, тъй като тук има значителни разминавания между отделните прогнози на институциите и изследователите. Това е важно, защото проблемът за връзката безработица/икономически растеж е добре познат на икономическата теория и практика, като са правени редица анализи, особено през последните 20 години. Няма как да направим прогноза за безработицата, без прогнозите ни за спада на БВП да почиват на обективна информация. С други думи, връзката между изменението на БВП и изменението на безработицата е отрицателна - когато едното намалява, другото се увеличава.
Икономистите, които се занимават с този проблем, стигат до извода, че 1 на сто повече безработица води средно между 2,8 на сто- 3,3 на сто спад на БВП, и обратното. Това са средни съотношения и за всяка страна ще бъдат различни в зависимост от спецификата и особеностите (културни, поведенчески, технологични и т.н.) на всяко национално стопанство. Все пак, ако приемем, че тази отрицателна връзка съществува все още и у нас, то например, ако регистрираме 9 процента спад на реалния БВП, коефициентът на безработица би трябвало да се повиши с около 3 процентни пункта, достигайки нива от около 9-10 на сто на годишна база.
Задълбочиха ли се неравенствата?
Кризата COVID-19 ще постави много предизвикателства пред нашето общество, които към момента все още ни е трудно да разберем, защото сме изцяло концентрирани в овладяването на първо място на медицинските измерения на тази криза. Една от тези промени ще бъде развитието в близко бъдеще на по-големи социално-икономически неравенства, отколкото наблюдавахме до този момент. Всъщност, България така или иначе имаше сериозен проблем с неравенствата и преди това, но вместо да се постараем да го решим през годините, ние го задълбочавахме.
На първо място, този вирус е опасен за всеки човек, но е една идея по-опасен за хората в най-долния децил (10 на сто) и най-долния квинтил (20 на сто) в разпределението на доходите. Казано по-друг начин, най-бедните 20 процента във всяко едно общество са изправени пред по-голяма опасност спрямо най-богатите 20 на сто. В тази опасност не се включват само медицинските рискове - като вероятност от зараза, вероятност от усложнения и летален изход. Налице са и изцяло икономически рискове тази част от хората да обеднеят много повече, отколкото са били преди началото на кризата. Например, над 70 на сто от хоспитализираните болни (заразени с коронавирусна инфекция) по света в момента принадлежат към най-долните три децила в разпределението на доходите. Причините са много, но не може да пренебрегнем и факта, че по-бедните хора не могат да се грижат за своето здраве пълноценно, често те страдат от много придружаващи заболявания, което ги поставя една идея по-рискова група спрямо хората, които са в горните децили на разпределението.
На второ място, според Оксфам (2020), около 500 млн. души биха могли да бъдат изтласкани към крайна бедност в резултат от тази пандемия. Това са хора, които до този момент са се намирали или във втория или в третия квинтил по отношение на доходите (т.нар. "средна класа"). Става въпрос за между 6 - 8 на сто от глобалното население, което ще бъде принудено да изпадне в тази ситуация още през 2020 г., като резултат от закриването от страна на правителствата на цели икономики, за да може да се управлява разпространението на вируса.
На трето място, към този феномен можем да прибавим и първоначалната оценка на МОТ (2020), че минимум 25 млн. работни места ще бъдат изгубени и няма да могат да бъдат възстановени след края на пандемията. Това от своя страна ще доведе до загуба на доход от домакинствата по света в размер на повече от 3,4 трилиона долара, като това число прогресивно нараства всяка следващата седмица. Повечето международни организации, като Световната банка и Международният валутен фонд, твърдят че светът се насочва към рецесия, която е по-голяма по своите мащаби от глобалната финансова и икономическа криза от 2008 г.
България е малка отворена икономика, която е част от развития свят и като такава няма как да не остане засегната от всички тези прогнози, за които говоря. Очаквам неравенствата през 2021 г. не просто да нараснат, а дори да достигнат за поредна година рекордни стойности по отношение на основните измерители (коефициент на Джини и S80/S20 на Евростат).
Дълги години у нас се подценяваше проблемът с неравенствата, тъй като ги смятахме за част от индустриалното общество. Това е така, но те трябва да се регулират в някакви обществено приемливи граници, тъй като не е нормално най-богатите 10 на сто от българите да притежават повече от 40 на сто от националния доход, а разликата между най-бедните и най-богатите да бъде 8,2 пъти.
