Около 22 сантиметра наваля сняг по високите части на Смолянска област. По настилката на проходите снежната покривка пък беше няколко пръстта. И се започна старата песен на нов глас. Шофьорите псуват за непочистени пътища, снегопочистващите фирми пък им го връщат като обвиняват шофьорите, че са тръгнали с летни гуми. От АПИ пък бързо си връзват " гащите" като слагат ограничения за тирове, вериги и пр. Шофьорите ли станаха лигави "асфалтови летни шофьори" или снегопочистващите фирми само " лапат" пари и си вършат работата през пръсти?!. Или пък и двете в комбинация?! Тук отговорите са  според погледа от  камбанарията ни. Спомням си обаче като дете и тинейджър как се радвахме на двуметровите преспи. И ми става жал за сегашните деца, които много рядко могат да газят в преспите. А ние точно  в такива преспи цапахме за да стигнем до училище. Чакахме снега с нетърпение за да спускаме по импровизирани писти с найлон или ръчно изработени шейни.Нямам спомен тогава някой възрастен да се е оплаквал от снежните тунели, които се образуаха от преспите и надвисналите със сняг дървета по проходите. А вие? Но никой не тръгваше без вериги. Казваха зима е и точка! Години наред при по-голям сняг като репортер съм стигала до хората от откъснатите села. Повечето възрастни и самотни. Нямам спомен обаче някой да се е оплакал. Простичко казваха "зима е "! Свикнали са си от едно време да се запасяват с брашно и свещи. Често от тях съм чувала въпрос "От кога на берекета му викате бедствие",защото в тази суша всяка капка дъжд и сняг са си  берекет. Спомням си и как при повече от 30 см. сняг по проходите  полицейски патрули  спираха коли необорудвани за път при зимни условия. Тогава наставаше веселба. Повече от половинат спрени се оказваше, че не могат изобщо да си сложат веригите. Девойки със скъпи коли гледаха "високотехнологичните съоражения" и се чудеха как де ги подпъхнат под гумите без да си счупят ноктите. "Батки " пък ги въртяха по един  час докато ги нагласят някак си  и псуваха  "тъпите куки", че са ги спрели. " Що като съм с мощна кола ,то мога да мина без  вериги", жалваха ни се младите мъже.

Виждала съм обаче и как снегорини закъсват и се чупят защото са развалени, стари и са там само за" бройката", заради която печелят обществената поръчка за снегопочистване. А любимият ми отговор на въпрос защо не започвате да чистите е "Сега вали, когато спре тогава.  Машините са строени и като спре излизат"... То пък докато спре вземат, че коловозите замръзнат и" мазалото става пълно". Виждала съм как  с часове и след спрял снеговалеж машини изобщо няма...

За щастие обаче докато шофьорите тези дни псуват поголовно непочистените пътища, а фирмите намират все едни и същи оправдания, социалните мрежи бяха заляти от снимки на хора, които смятат снега за берекет и повод за радост. И понеже снега е по високото, много се качиха до Перелик, за да газят по преспите, за да се замерят със снежни топки , да напрявт снежен човек .  Стотици пък, които в тези тежки и особени времена се надяват да започнат работа в курорта Пампорово се молеха да повали още малко , та да хване хубав естествен сняг  по пистите. Защото за тях пък снегът означава хляб за семействата. Та мисълта ми е от кога "снежната приказка" се превърна в" снежен ад"?!

Анелия Веселинова