Златко Латев

Златко Латев, фотограф

Интервю на Христина Котларска

- Господин Латев, спечелихте златен медал на световния фотоконкурс Trierenberg super circuit. Как приемате наградите?

- Винаги им се радвам. На хубавите неща се радвам. Дори на малките. Ако човек не се радва, защо живее.

- Коя е първата награда, която получихте?

- Първият голям приз взех от Кодак. Преди това спечелих награда за актова фотография в Бургас. Получих статуетка на Ерос. Бях на 27 години.

- Как се снимаше актова фотография през социализма?

- Масово се снимаха голи мацки. Никой не ни забраняваше. Нямаше ограничения. Тогава главен редактор на Българско фото беше Иван Славков. Той е женкар, голям пич.

Тогава имаше салон за актова фотография. В онези години нямаше проблеми да снимаш голо тяло. Проблеми имаше, когато искаш да снимаш например гарата в Пловдив. Тогава те арестуваха. Защото гарата е стратегически военен обект.

Аз съм давал обяснения за снимки. Пътувах за Пловдив и спирам до разклона на село Чешнегирово. До него има военно летище. Снимах един пейзаж. Някой ме е видял и издал в Държавна сигурност. Викаха ме давам обяснения. Искаха да видят и диапозитивите. Питат ме защо съм обърнал камерата към летището.Това беше проблем.

- Откога снимате?

- От ученик. Първият фотоапарат ми купиха моите родители. Беше "Смяна - 8". Струваше 10 лева. Много пари за онова време. Тогава заплатите бяха 80 лева. Майка ми се занимаваше с любителски с фотография. Навремето не всеки имаше фотоапарат.

- Къде се учихте на фотография?

- Учех фотография, докато бях студент в хранително-вкусовия институт в Пловдив. Завършил съм обществено хранене. Дори работех по специалността си. Бях и в общината в Хасково - давах категоризация на заведенията. След това завърших и една много рядка специалност- дегустация на хранителни продукти. Всичко, което се яде и пие, трябваше да мине през мен. Но фотографията е голямата ми любов.

- Предлагали ли са ви работа като фоторепортер?

- Работих във вестник, но малко. Беше много отдавна. Излъгаха ме с парите и беше до там .

Не е лесна работа. На фоторепортерите им се случва да ги псуват, да ги заплашват, понякога ги бият. При мен е различно. Отивам да снимам сред природата. Ако снимките не вървят, сядаме с колегите, палим скарата, отваряме бутилка вино. И снимките стават. На другата вечер врътнем чеверме. Викнем Валя Балканска да ни попее, идва и гайдар. Готино.

Когато снимам модел- също. Постепенно оставяме на всяка клонка по някоя блузка, да не изгубим пътя...

- Лесно ли се намират модели за актова фотография?

- Едно време като че ли беше по-лесно. Сигурно защото сме били по-млади. Сега всичко опира до пари. А ние, фотографите, нямаме пари...

- Е, нямате. За вас се говори, че взимате скъпо...

- Това че взимам скъпо не значи, че имам пари. Моите цени са нормални като на всеки професионалист.

В ателиетата в Хасково не работят професионалисти, те разчитат на търговия. Аз разчитам на фотографията. Колеги ми работят минимум на моите цени. Мисля дори, че аз работя на ниски цени. Трябва да си ценим труда.

Не може един бояджия да взима надник 80 лева. Не може един фотограф да работи с техника за 20 000 лева, а една поръчка да е пет лева. Един циганин от пиацата ако хванеш да ти разтовари кашоните, ще ти поиска 30 лева. Циганинът да си цени труда, а ние - не, така ли?

- Благодарна работа ли е фотографията?

- Фотографията е благодарна работа, но в чужбина. Навсякъде другаде по света щях да съм богат фотограф. С тези награди и отличия, които получавам щях да съм много напред. Тук карам месец за месец.

В чужбина само сватби да снимам, щях да съм добре. Между 8 000 и 10 000 долара върви заснемането на сватба в Америка- фото и видео. Имам приятели там. За пет години успяха да си купят къща. Казвали са ми, че са имали сватби и за 25-30 000 долара.

Друг мой приятел- Жеко Василев- много известен фотограф от Стара Загора, също замина за Щатите. Обикаля с една каравана и снима пейзажи и хора. Много добре продава и печели много добре. Къщата му е на колела. Аз също бих живял така. Искам да имам каравана. И жена ми е навита. Може и да го направим. Само зимата ще се прибираме. Един месец сме в Ардино, втори в Созопол... Но трябва да имаш постоянен доход - например от наем. Иначе трудно се преживява.

- Как се отнася съпругата ви към заниманията ви с актова фотография?

- Щом ме търпи толкова години - явно разбира.

- Кой са по-суетни -мъжете или жените?

- Мъжете са по-суетни. Идва да се снима един клиент. Снимах го поне десет пъти. Направих му страхотни снимки. Не се харесва. Изкара ме извън нерви. И го изгоних. Един друг иска да го снимам за паспорт. Снимам го. Връща се на другия ден и ми казва, че му върнали снимката. Пак го щраквам. На следващия ден пак- така поне шест дни. Иска да го снимам, докато се хареса. Дори трябваше да се крия от него. С жените не съм имал проблеми.

- Снимал ли сте популярни хора?

- Снимал съм Иво Папазов - Ибряма. Дойде специално аз да го снимам. Щеше да заминава в чужбина. Снимал съм и Слави Трифонов на един концерт в Хасково. Направих му страхотна сесия. Подарих му снимките. Той много ги хареса. На другия ден дойде в ателието и ми ги поръча в голям размер. Снимките му струваха 250 лева. Каза ми, че на следващия ден ще изпрати човек да ги плати и да ги вземе. Така си останаха. Никой не се появи.

Но после с част от тези снимки взех награда от 200 долара.

- Най-близката ви изложба?

- На първи септември в Хасково ще се бъде открита първата изложба с актова фотография в Хасково. Една от снимките ще бъде моя.