Текстовете в законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване са недостатъчни за  преодоляване активно насърчаваното от държавните органи прехвърляне на средства от универсални фондове към НОИ. Това е мнението на проф. д-р Даниела Бобева, бивш вицепремиер и преподавател във Висше училище по застраховане и финанси.

Частните пенсионни фондове държат в края на октомври над 2 млрд. лева от емитирания от държавата дълг на вътрешния и международните пазари, посочва тя и нарича „бюджетарски подход", прехвърлянето им към държавните фондове. Сред опасенията на проф. Бобева е и това, че предложените промени могат да доведат до разширяване на ролята на държавата.

Ето и пълното експертно становище на проф. д-р Даниела Бобева във връзка с процедурата по Обществено обсъждане на проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване:

Предложеният законопроект е един от малкото, които нямат връзка с приети директиви и регламенти в европейското законодателство. Той представлява национална инициатива, която определено създава по-благоприятни условия за лицата, които предстои да се пенсионират. Надявам се, че неотложността и важността му ще повиши вероятността да бъде извършена законодателна промяна през следващите месеци. Промените в КСО регламентират нови административни дейности на пенсионноосигурителните дружества, свързани с регулация на фазата на изплащане и те ще имат положителен ефект върху тяхната репутация и ще засилят доверието в тях.

Въвеждането като законов текст на задължение за пенсионноосигурителните дружества при подаване на заявление за пенсиониране да запознават лицата, осигурени във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване с техните права и с правата на наследниците, създава сигурност, че това ще се случва, въпреки че и досега практиката на пенсионните дружества е да предоставят подробна информация на своите клиенти.

Независимо от положителните стъпки и като се вземат предвид целенасочените атаки срещу частната пенсионна система през последните две-три години, трябва да изкажа известни опасения, че покрай предложените промени, в хода на обсъждането може да се промъкнат нови предложения за ограничаване на тяхната дейност и разширяване на ролята на държавата. Бих препоръчала Оценката на въздействието да е по-детайлна и съдържателна, за да даде достатъчно аргументи на Законодателя да не допусне това. Също така, имам известни съмнения за това, дали настоящите текстове ще са достатъчни, за да се преодолее активно насърчаваното от държавните органи прехвърляне на средства от универсални фондове към НОИ.

Ето защо, основната ми критика към законопроекта е за неговата недостатъчност. Частните пенсионни фондове освен социалната им функция – да осигурят добър стандарт на живот на пенсионираните, имат и важна икономическа и финансова функция, която се игнорира напоследък. Те са важна част от една нормална пазарна икономика – те имат фундаментално значение както за развитието на реалния сектор (акумулираният ресурс се инвестира в акции, облигации и други финансови инструменти), така и за самата фискална политика.

Частните пенсионни фондове държат в края на октомври над 2 млрд. лева от емитирания от държавата дълг на вътрешния и международните пазари. „Бюджетарският“ подход да се прехвърлят техните ресурси към държавните фондове, поставя в риск устойчивостта на публичните финанси и доброто фискално управление.

Проф. д-р Даниела Бобева е преподавател по финанси във ВУЗФ. Работи в банковия и финансов сектор повече от 20 години, като 11 години е директор на Европейската и международна дирекция в БНБ. Участва в Комитета по финансовите услуги към Европейската комисия, където се изработват европейските регулации и политики в тази област. Била е алтернативен член и на Икономическия и финансов комитет към Съвета ЕКОФИН, в който се координира макроикономическата политика на ЕС. Работи по привеждането на българското законодателство в съответствие с европейските правни актове във финансовия сектор и подготовката на българската правна рамка, като е ръководител и член на работните групи в следните области: капиталови изисквания, потребителски и ипотечен кредит, платежни услуги, гарантиране на депозити и други, като част от цялостната реформа на финансовия сектор в ЕС. Ръководи проекти на БНБ за въвеждане на европейските принципи и добри практики в банковата система на Египет, Черна гора, Сърбия, Албания, Македония. Банковата й кариера включва и позицията на Първи вицепрезидент на Черноморската банка за търговия и развитие при нейното създаване от 1998 до 2001 г. Заема следните правителствени позиции: председател на агенцията за чуждестранни инвестиции (1995-1996), министър на търговията и външноикономическото сътрудничество (1997), и заместник министър-председател по икономическото развитие (2013-2014). Преподава по дисциплините международна икономика, финансови пазари и инструменти, управление на риска, международни финансови институции и политики. От 7 години води курс по европейски пазар на финансови услуги в УНСС – Катедра „Финанси“, а от началото на 2018 г. стартира инициатива за въвеждане на дисциплината лични финанси в шест университета в страната на основата на нейния учебник по лични финанси.