25 ноември е обявен за Международен ден против насилието над жени.

В целия свят на тази тема се посвещават поредица от събития, които ще продължат до 10-ти декември-Международният ден на правата на човека. Двете дати  са обвързани, символизирайки връзката на насилието над жени и човешките права и наблягайки на факта, че насилието над жени е нарушение на човешките права.

Така се ражда и глобалната кампания „16  дни на активизъм срещу насилието, основано на пола“, която е под егидата  на ООН.

В ситуацията на здравната криза, ограничаването на свободното движение и затварянето на хората по домовете им в редица държава за по-дълго или по-кратко време, заради стреса в тази ситуация на икономическа и социална нестабилност, специалистите отбелязват ръст на домашното насилие в глобален мащаб.

В региона на Хасково данните са също тревожни, споделя психологът Петя Петкова, управител на Фондация „Български център за джендър изследвания – клон Хасково“ и съучредител на Фондация „Х&Д Джендър Перспективи“, част от „Алианс за защита срещу насилие основано на пола“.   

-Г-ж Петкова, през март, когато бяха наложени първите драстични мерки заради здравната криза у нас, когато много хора останаха по домовете си, а някои загубиха и работата си, прогнозирахте скок на случаите на домашно насилие, сбъдна ли се това мрачно очакване ?

-За съжаление да, данните са стряскащи, дори и за нас от Фондацията. Отчитаме ръст от 32 % на регистрираните случаи на местно ниво от началото на годината до октомври, в сравнение същия период на миналата година. Най-сериозното покачване е именно в предходния период на затваряне на държавата. Колегите от „Алианс за защита срещу насилие основано на пола“ отчитат увеличение на обажданията на телефонните линии за пострадали от насилие в страната от 30% до почти 50% на места. Данните и в световен мащаб са в тази посока- ръст на домашното насилие от началото на пандемията.

През трите консултативни центъра на фондация „Х и Д Джендър перспективи„ и фондация „БЦДИ-клон Хасково“- в Хасково, Димитровград и Свиленград са преминали 359 души за десетте месеца на тази година, като от тях 187 са възрастните. 155 са жените. Отчитаме и увеличение на мъжете, потърсили нашите психолози, юристи и  експерти по социалните въпроси, като жертви на насилие у дома. За десетте месеца на тази година те са 32-ма.

За първи път сега отчитаме в анализа и броя на децата, жертви на домашно насилие- 172. Някои от тях са пряко пострадали от насилието вкъщи, други са косвени жертви. Защото, когато вкъщи има насилие, страдат всички в този дом. Засега не включваме в статистиката пострадалите косвено роднини от насилието, макар че в България те не са малко, предвид, че често в един дом живеят няколко фамилии.

-Казвате, че броят на мъжете се увеличава. Обикновено пострадалите от домашно насилие мъже са възрастни хора и сега ли това е така?

-В повечето случаи са хора, унижавани и тормозени психически и физически от внуците или децата си  заради икономически изгоди или имотни спорове.  

-Каква е ситуацията при децата? Като психолог, който работи ежедневно с пострадалите от домашно насилие, кои са най-фрапиращите разкази, които чувате и които са ви разтърсили?

-Най-тежки са разказите и преживяванията при сексуално насилие вкъщи, от близки хора. И в момента работим по такъв случай-дете, насилено от собствения си баща. Бяхме потърсени от майката.

-Търсят ли ви деца, които искат да помогнат на свой близък, жертва на домашно насилие, получавате ли сигнали от тях самите за тормоз?

-Подрастващите вече имат повече информация по тази тежка тема и някои от по-големите деца вече осъзнават важността от споделянето с експерти. Получавали сме сигнали от тийнейджъри, на възраст 15-18 години. Тези, които ни търсят директно в Консултативния център, обикновено идват за помощ за себе си, но има и такива, които подават сигнал за тормоз над родител.

-Знаем, че темата за домашното насили е табу в малките общности. Хората от по-малките населени места, където всички се познават, трудно споделят за проблемите си вкъщи-за психическия и физически тормоз. Разчупва ли се вече тази рамка?

-Наблюдаваме, че усилията на организациите, които се занимаваме с темата и ежегодно, освен че помагаме пряко на хората, правим и много информационни кампании, вече разчупват съзнанието на хората, в това, че често споделянето с експертите може да спаси живота ти. Че насилието не трябва да се търпи под каквато и да е форма и че оставяйки „заключен“ проблема зад вратата на дома си, той може да ескалира.

В консултативните ни центрове, регистрираните лица над 18 г за десет месеца са: в  Хасково и региона -114 души, в Димитровград и региона – 49, в Свиленград сме работили с 24 души до момента, девет са жертвите на домашно насилие, които са ни потърсили и които живеят извън област Хасково.

-Вие отговаряте и за Кризисния центъра за жертви от домашно насилие в Димитровград, който е с най-голям капацитет в страната. Колко души са настанени там в момента?

-Капацитетът му е за десет души. В момента има две жени с пет деца в него.

В Кризисния център в Димитровград за десетте месеца на годината са били настанени 17 жени и техните деца.

-Какво ще се случи с Кризисния и Консултативните центрове, след новите и по-драстични мерки, наложени днес в страната заради пандемията?

-Продължаваме да работим. Всички специалисти са на линия. Малко е по-сложна ситуацията с приема в Кризисния център, защото като социална институцията там той става след представянето на отрицателен PCR тест, а често хората, които се нуждаят от анонимност могат да си позволят да го платят.

Интервю на Красимира Славова, използвани са въпроси и на eTV