Д-р Пенка Петева е специалист по вътрешни болести и кардиология с 35-годишна практика. 15 години от тях са преминали в Кардиологично отделение. В момента работи като доболничен кардиолог на индивидуална практика, през която преминават хиляди пациенти. Ежедневно следи новостите в областта на практичната кардиология и европейските препоръки. Един от най-уважаваните кардиолози в Хасково споделя своите наблюдения върху пациентите в сегашната трудна ситуация.
- Д-р Петева, вие сте един от участниците в националната кампания „Живот със сърдечна недостатъчност“. Според Дружеството на кардиолозите в България Сърдечната недостатъчност е по-опасна от рака, но е подценявана от пациентите и обществото. Какво показват Вашите наблюдения?
- Сърдечната недостатъчност представлява най-големия проблем в кардиологията. Това е заболяване, при което сърцето не може да изпомпва добре кръвта и да доставя кислород за нуждите на тялото. Оттам пациентите страдат от задух, умора, отоци, невъзможност да извършват ежедневните си дейности. Това се дължи на три основни фактора - висока смъртност, влошено качество на живот и огромни разходи за лечение. Докато диагнозата „рак” звучи страшно и почти нелечимо, то сърдечната недостатъчност е недооценена като риск за продължителността на живота. Възрастовият фактор играе съществена роля в епидемиологията на заболяването – колкото е по-възрастен един човек, толкова по-голям е рискът от развитието на сърдечна недостатъчност. На 65-75-годишна възраст сърдечна недостатъчност имат 8% от мъжете и 4% от жените, а след 84-годишна възраст - 12% и от двата пола. Най-честите причини за развитието й са острият инфаркт на миокарда, артериалната хипертония, захарен диабет, исхемична болест на сърцето.
- По данни на НЗОК за миналата година, болниците в Хасково са отчели над 2400 хоспитализации по повод Сърдечна недостатъчност. Около 2800 са жителите на Хасково и региона, които са диспансеризирани с тази диагноза. Увеличават ли се тези болни с годините?
- Пациенти с диагнозата СН са много повече от тези, които са постъпили в болница, защото до болница достигат тези които не са се повлияли от проведеното амбулаторно лечение. А що се касае за диспансерните пациенти със СН, това е един много голям недостатък и проблем в последните 2-3 години. След промяната в Наредбата за диспансеризация на хронично болни, пациентите с диагноза СН и придружаващи други заболявания преминаха на диспансеризация при личните лекари, което лиши много хора от пряко наблюдение и лечение на тези пациенти от кардиолог. Заради тази наредба ние „отписахме” много пациенти, които познавахме от години и следяхме тяхното състояние. Сега те могат да посетят кардиолог веднъж в годината или при влошаване. При разпространението на артериалната хипертония, исхемичната болест на сърцето, клапните пороци, нарастване броя на острия миокард на инфаркта и застаряването на населението се очаква да нарасне и броят на пациенти със СН.
- Как се чувстват и обгрижват тези болни в ситуацията на КОВИД-19? Получават ли лесен достъп до специалист-кардиолог?
- Много голям проблем е сегашната ситуация. Хората са притеснени, обръщат се към личен лекар и кардиолог в етап, на който са настъпили сериозни проблеми с дишането и сърдечния ритъм. Зачестяват тежките случаи на влошена СН.
- Кое е най-важното, което пациентите със сърдечна недостатъчност трябва да знаят, а не знаят? На какво имат право тези пациенти годишно – брой прегледи, изследвания?
- Оплакванията при сърдечната недостатъчност зависят от типа, т.е. дали тя настъпва остро или става въпрос за хронична сърдечна недостатъчност. Също така от значение е и коя от двете сърдечни половини е с нарушена функция - лявата, дясната или и двете. При острата сърдечна недостатъчност промените настъпват бързо и ако не се вземат навреме мерки за овладяването й, вероятността за неблагоприятен изход е голяма. Основните симптоми на сърдечната недостатъчност са задухът, провокиран в началото от физически натоварвания, а впоследствие и в покой. Той може да е придружен с кашлица – суха или влажна.
При сърдечна недостатъчност са следните:
Задух (диспнея) - основния симптом при сърдечна недостатъчност. Задухът се дължи на задържане на течности в малкия кръг на кръвообращението (в белите дробове).
В началото задухът е провокиран от физически натоварвания, а с напредване на сърдечната недостатъчност се появява и в покой. Задухът може да е придружен и с кашлица, която може да е както суха така и влажна, в зависимост от степента на застоя. Умората е симптом, който е пряко свързан със степента на сърдечната недостатъчност. Този симптом варира от умора при големи физически натоварвания до умора, слабост и отпадналост при минимални натоварвания в по-напреднал стадий. Пациентите усещат още мускулна слабост след усилие, сърцебиене, намалено отделяне на урина през деня, но за сметка на това – увеличено през нощта. Сърдечната недостатъчност има и мозъчни прояви заради намаленото кръвообращение в мозъка - възбуда, обърканост, апатия и сънливост. Често срещан симптом са и отоците по краката.
- Очевидно е, че за разграничаване на тези симптоми от други заболявания, пациентът трябва да се обърне към кардиолог. Има ли друго, което пациентите пропускат?
- Основната причина за сърдечна недостатъчност - исхемичната болест на сърцето, е обратим процес. Артериалната хипертония е лечима, но не излечима болест. Т.е. започнала веднъж, човек трябва да следи кръвното си налягане и да го държи в нормални граници. Съществуват и обратими, допълнителни причини за сърдечна недостатъчност, чието отстраняване спира процеса, дори в по-редки случаи може частично да го върне назад. Тези причини са тахикардия – учестен пулс, брадикардия – бавен пулс, белодробен тромбоемболизъм, инфекции, прием на много течности, аритмия, бъбречни нарушения, алкохол, стеноза на бъбречна артерия, висок прием на сол, странични ефекти на медикаменти. Някои от тях (алкохол, сол, течности, инфекции) са и най-честите причини за влошаване на сърдечната недостатъчност. Най-важното е лечение на тези заболявания, за да не се стига до СН, както и добър самоконтрол от страна на пациента – да следи за теглото си, режима на хранене, двигателна активност, ограничаване на вредните навици.
- Кои са новостите в лечението на това заболяване? Колко години може да преживее човек с такава диагноза?
- Лечението на сърдечната недостатъчност зависи от вида нарушение - остро или хронично. При остра левокамерна или деснокамерна сърдечна недостатъчност целта е една - спасяване живота на болния. При хроничната сърдечна недостатъчност целите на лечението се изразяват в отлагане на смъртта, подобряване качеството на живот чрез подобряване на симптомите, непозволяване те да се влошат, избягване на факторите, които влошават СН, намаляване на възможностите за възникване на нови прояви. Нека пациентите със СН си изберат един кардиолог, на който имат доверие. Така ще бъдат сигурни, че ще имат подкрепата и компетентността на лекаря, на когото са се доверили.
Интервюто е предоставено от Института за здравно образование - неправителствена организация, която работи в сферата на здравеопазването. Тази година Институтът провежда информационна кампания "Живот със сърдечна недостатъчност", която цели да повиши знанието за това заболяване.
