Спешни и амбициозни цели за справяне със замърсяването с еднократна пластмаса поискаха с подписите си 19 377 българи. Петицията беше внесена в Министерство на околна среда и водите тази сутрин, 28 октомври, лично от актрисата Лили Гелева и активисти на „За Земята" и „Грийнпийс" – България. Малката група беше посрещната от служител на Едно гише. Петицията е приета и заведена в деловодството с входящ номер. Всички присъстващи носеха маски и спазваха всички правила за безопасност.
Инициативата е на „За Земята" и „Грийнпийс" – България, а Лили Гелева активно подкрепи кампанията. Изпълнителката на песента „Писмо в (пластмасова) бутилка" от години има активна гражданска позиция срещу прекомерната употреба на пластмаса и защитава правото ни да живеем в чиста околна среда.
От юли 2021 г. влиза в сила общоевропейската забрана на осем вида еднократни пластмасови изделия: клечки за уши, прибори за хранене, чинии, сламки, бъркалки за напитки, пръчки за балони, стиропорени съдове за храна и напитки и изделия от оксо-разградима пластмаса. Тези мерки обаче са минимални и някои от най-често срещаните и лесно заменими продукти ще продължат да са с нас като найлоновите торбички, кутиите за храна, чаши за кафе, включително и т.нар. „картонени" чаши с вътрешен пластмасов слой, мокри кърпички и др.
Подкрепилите подписката са на мнение, че институциите могат да въведат много по-амбициозни цели, за да намали замърсяването още в началото. Още повече, много от продуктите не се рециклират или рециклирането излиза твърде скъпо и нерентабилно, което означава, че най-вероятно ще бъдат изгорени в циментови заводи или топлоелектроцентрали – порочна практика, с която двете природозащитни организации се борят от години.
Българите казват, че подобна стъпка е необходима и искат да участват в решаването на проблема, доказа представително изследване на „За Земята", проведено в началото на 2020 година. Над 90% от запитаните са готови да се откажат от използването на някои от най-замърсяващите пластмасови изделия с кратък полезен живот.
Изследванията показват, че в земеделската земя, във водата, дори в телата ни има микроскопични парченца пластмаса, които попадат там с храната и бутилираната вода. Макар и често невидими с просто око, те влияят негативно на здравето, а за животните, които често ги бъркат с храна, могат да са смъртоносни. Всяка година стотици хиляди морски птици и бозайници по света умират от задушаване, задавяне или друго съприкосновение с тези отпадъци.
Пластмасата е и най-големият замърсител по черноморските плажове: 84% от откритите отпадъци са пластмасови. След цигарените угарки най-много са капачките от бутилки, чашките, парчета стиропор, опаковките от бързи закуски, бутилките за напитки, както и пластмасовите торбички. Замърсяването на Черно море продължава да расте със скорост 3 тона пластмаса на ден.
Четиво за останалите малко мислещи хора
След като ограниченията, свързани с Ковид разплакаха световната икономика и я върнаха с двайсетина години назад в развитието на цялото човечество, а Световната банка само преди ден предупреди, че над 100 милиона нови хора са застрашени от гладна смърт (не по екологични причини), най-левите природозащитници вече полагат основите за предстоящи форми на климатично затваряне/изолиране/изключване/заключване.
Професор Мариана Мазукато от University College в Лондон и член на Комитета по развитие на ООН, настоява точно в периода на пандемията правителствата да наложат строги рестрикции върху използването на частни автомобили, защото, по думите ѝ, статията „Да предотвратим климатичния локдаун“ предупреждава, че „в близко бъдеще светът може да започне нова серия от локдаун-и, но този път, за да бъдат предотвратени климатични катастрофи.“ След това професорът обяснява какво са длъжни да правят правителствата при новата ситуация на локално или държавно „изключване:
Да забранят употребата на лични автомобили;
Да забранят употребата на прясно месо и животински продукти;
Да намалят до минимум потреблението на енергия – производствена и битова.
Накратко: новият световен ред да бъде изграден от вегани-пешеходци, които живеят без енергийни потребности.
За да се избегне такъв сценарий, който вероятно ще настъпи ако не насред пандемията, то веднага след нея (докато на хората още им държи от предходните ограничения), „ние сме длъжни да преразгледаме основно икономическите структури на целия капитализъм и да го разработим по различен начин“, обобщава Мариана Мазукато.
Това май вече сме го играли веднъж – поне в нашия регион на света. Нарекоха го Перестройка, а хората, които го въведоха – перестройчици. За да е облекчена дейността на перестройчиците по въвеждане на перестройката, бе отключен „плурализъм на мненията“.
Никой не би предположил, че само 35 г. по-късно вече ще говорим за Диктатура на зелените
и то по начин, неизвестен дори на развития социализъм. Този модел със сигурност е известен обаче в Северна Корея.
След като човечеството премина през почти всяка форма на свобода и освободеност и пълна сексуална разкрепостеност, колелото се завърта и голямата цел е никой да не се чувства повече на мястото си, без усещане за вина, защото чрез самото си съществуване пречи на планетата.
И ако на всеки разумен човек думите за „новия капитализъм“ звучат като леко размазан по съдържание социалистически призив от средата на 60-те години и ги приема с недоумение и насмешка, Марк Морано, основател на антиклиматичния научен сайт Climatedepot.com коментира: „Накратко – локдаунът Ковид е само тренировка за предстоящи криматични локдаун-и.“
Според набедените еколози в България, всяко присъствие на хора сред природата, е вече щета. И те са напълно прави в частта с автомобилното нахлуване буквално навсякъде сред природата. Досега не е намерена сила, която да спре българите да докарват колите си до самите природни обекти. Обстоятелството, че дори полицията застава с тяло пред джиповете, които изорават Рила, но водачите им газят полицаи и продължават, показва, че както нарушителите не могат да бъдат озаптени, така и ползвателите на тази услуга не намаляват. Дюни, плажове, реки, водоеми – всичко е завладяно от автомобили у нас и забележете – срещу тях еколозите не демонстрират.
В същото време, всеки общински опит да бъде спрян достъпа с коли до някое популярно място се блъска челно с репортерски ентусиазъм, при който става ясно, че всички „старци, инвалиди, бременни, бебета“ вече няма как да изминат пеша няколстотин метра.
И ако в наше, локално измерение, защитата на природата се изразява в яростна съпротива срещу обновяване на лифтове, чиито кабинки да минават високо, високо над горските масиви, то в глобален мащаб злият Ковид дойде като благословия за хора, като Ал Гор и неговата любима тема за пълна електрификация на транспорта, както и на Бил Гейтс, който учтиво предупреждава, че „колкото и ужасна да е пандемията, климатичните промени ще бъдат още по-тежки.“
Накратко: затихналите на пръв поглед еколози и Грета Тунберг, която вече подкрепи сенилния кандидат за президент на Америка Джо Байдън (това дете наистина си вярва), само чакат мига в който от ноовоотворени трибуни пред правилно подредени зали с отстояние между участниците, да започнат да затварят части от света, за да го опазят от хората.
От 1970 г. досега десетки са световноизвестните имена на учени – климатолози, геолози, изследователи, които с целия си авторитет са заставали зад тезата, че в идните няколко години светът ще остане без вода, без гориво, без храна, без свеж въздух, без гори, без животни, без природни залежи, без сребро и злато. И всеки път тези предупреждения звучат от високите трибуни на международни конференции, а най-големите медии в света ги прегръщат като водещи теми и ги веят като знаме чак до появата на следващото апокалиптично предсказание. Досега успешно сме преминали през очакваните глобални катастрофи от 1970 г. – приблизително през пет години, та досега. Най-сладкото на дългосрочните прогнози е, че обикновено никой не е останал жив, та да му държат сметка за глупостите, с които е занимавал половината свят. Та хем славата е слава, а после, на гърба на онзи, когото вече го няма, нови пророци с научна еквилибристика доказват на неблагодарното човечество как то върви към края си.
Само за изминалата зима, около 60 на сто от всички новинарски емисии започваха с данни за замърсяването на въздуха в столицата и прогнози на експерти за рязък ръст в... – всеки си избираше някакво заболяване и го защитаваше самоотвержено. Когато обаче стане дума за нуждата от облагородяване на планините, за създаване на ред в използването им за туризъм, за строителство на лифтове, за развитие на условията за спорт в планините, се появяват хора, повечето от които физически не са в състояние да хванат и тролей набегом, но започват да обясняват колко невероятно вредни са хората за природата и да обясняват за проблеми на места, които са виждали само на картинка.
Несъмнено у нас е пълно с ентусиасти, които искат да видят завинаги затворени всички ски писти, защото „обичат природата“. Странното е, че цялата грижа за планините се изчерпва единствено с подобна напълно локална забрана, но – да кажем отново – нямат нищо против керваните с димящи автомобили.
На фона на всички псевдоприродни занимания, нито една екологична организация в Европа, а и по света, не оспорва правото на хората да спортуват на открито – ските, колоезденето, катеренето, регулираното (акцентът е върху думата „регулирано“!) къмпингуване осигуряват огромни средства, чрез които се поддържа околната среда, растителните и животинските видове.
Как текат обаче парите за екология?
Колкото и невероятно да звучи, налагането на зелените идеи е не просто либерална, а изцяло социалистическа ценност. „Еколозите няма да похабят току-така тази прекрасна епидемия – коментира Марк Морано – те искат социалистически рестарт срещу капитализма и ще опитат да слеят климатичната и Ковид-темата заедно, за да може едното световно изключване да премине към друго“ – достатъчно е авиационните компании да не могат да превозват всеки, който желае да пътува. Така нито едни визови рестрикции в света, нито един граничен контрол няма да е от значение, ако цели сектори от света са изолирани. Еколозите не се питат колко стотици милиони човека ще умрат в резултат от подобна кампания – явно планетата иска жертви.
Много е вероятно да станем свидетели в идните няколко години на човешки жертвоприношения, каквито и най-свирепите периоди от историята не познават. Този път не заради Свещения Граал, не заради нечия вяра, а заради…планетата. Колко по-глобално би могло да бъде? До такава мисъл и Джорд Оруел не успява да стигне!
Статията на Мазукато е публикувана на страницата на Project Syndicate, която страница е финансирана от… Бил Гейтс и Джорд Сорос с общо 6,5 млн. долара. И двамата милиардери обясняват, че намалените с 5% въглеродни емисии в света през 2020 г. в сравнение с изследвани периоди на 2019 г. е само „обещаващо начало“, но още енергийни източници по света трябва да спрат завинаги. Обявените от Световната банка възможни нови 100 млн. жертви на глада са само странична щета! Мазукато обаче е смела и атакува: „На света остават десет години преди климатичните промени да станат необратими“. Едва ли е обикновена случайност, че в биографията на Мазукато пише, че трудът ѝ се финансира от Институт за нова икономическа мисъл и от Отворено общество.
Константин