Хората са подложени на „микроеволюция”, в резултат на която бебетата се раждат без мъдреци и с допълнителна артерия в ръката си, според австралийски изследователи.

Прогнозите за това как ще изглежда нашият вид в далечното бъдеще често стигат до причудливи предположения за височината, размера на мозъка и т.н. 

Но фините промени в нашата анатомия, проявяващи днес, показват колко непредсказуема може да бъде еволюцията - през последните 250 години - все повече бебета се раждат без мъдреци, с по-малки челюсти и допълнителни кости в краката и стъпалата. Появява се и един допълнителен кръвоносен съд в човешките ръце, което според настоящите тенденции може да стане обичаен само за няколко поколения.

Средната артерия (arteria medialis), която временно се спуска по центъра на предмишницата, се счита за ембрионална структура, която обикновено изчезва около 8-ма гестационна седмица.

Изследователи от Университета Флиндърс и Университета в Аделаида, Австралия, откриват, че тази артерия не изчезва толкова често, колкото преди.

„От 18-ти век анатомите изучават разпространението на тази артерия и нашето проучване показва, че разпространението й очевидно се увеличава“, разказва Теган Лукас (Teghan Lucas), анатом от Университета Флиндърс.

"Разпространението е около 10% при хората, родени в средата на 80-те на 19-ти век, в сравнение с 30% при родените в края на 20-ти век, така че това е значително увеличение за доста кратък период от време, когато става въпрос за еволюция."

Средната артерия се оформя доста рано в развитието на човека, тя транспортира кръв по центъра на ръката, но около 8 седмици обикновено регресира, оставяйки задачата на два други съда - лъчевата артерия (arteria radialis),която можем да усетим, когато си мерим пулса, и лакътната артерия (arteria ulnaris).

„Това е „микроеволюция“ при съвременните хора“, коментира авторът на изследването, професор Мацей Хенеберг (Maciej Henneberg). „Средната артерия е идеален пример за това как все още еволюираме, защото хората, родени по-скоро, имат по-голямо разпространение на тази артерия в сравнение с хората от предишни поколения.“

Проучването твърди, че всички хората, родени след 80 години, ще имат средна артерия, ако тенденцията в микроеволюцията продължи.

Зъбите мъдреци също могат да останат в миналото. В по-малките челюсти ще има по-малко място за зъби - въпреки че липсата на мъдреци може да се отдаде и на по-лесната за дъвчене храна.

„Това се случва, тъй като се научихме да използваме огъня и да преработваме храните“, обяснява д-р Лукас. „Много хора просто се раждат без мъдреци“.

За да стигнат до своите констатации, изследователите проследяват тенденцията на разпространението на изчезването/задържането на определени части от тялото, като изследват 80 крайника от трупове, дарени от австралийци от европейски произход, родени през първата половина на 20-ти век.

Отбелязвайки колко често са откривали средна артерия, способна да пренася добре кръвта, те сравняват откритите случаи с архивите.

Фактът, че артерията изглежда е три пъти по-често срещана при възрастните днес, отколкото преди повече от век, е стъписваща находка, която предполага, че естественият подбор е в полза на онези, които имат този допълнителен приток на кръв.

"Това може да е резултат от мутации на гени, участващи в развитието на средната артерия или здравословни проблеми при майките по време на бременността, или и двете всъщност", отбелязва Лукас.

Това бързо нарастване на разпространението на средната артерия не е различно от повторната поява на колянна кост, наречена фабела, което също е три пъти по-често днес, отколкото преди век.

Колкото и да са малки тези разлики, малките микроеволюционни промени се добавят, за да определят даден вид.

Заедно те ни тласкат по нови пътища на здраве и болести, които е трудно да си представим днес.

„Мнозина смятаха, че хората са спрели да еволюират. Но нашето проучване показва, че все още се развиваме - по-бързо от който и да е момент през последните 250 години“, заключава Лукас.

Справка: Recently increased prevalence of the human median artery of the forearm: A microevolutionary change
Teghan Lucas et al., Journal of Anatomy, DOI: https://doi.org/10.1111/joa.13224