Единствено Земята притежава всички условия, които са необходими за живота - такъв, какъвто го познаваме. Или поне до колкото ни е известно. Все още не сме открили място, на което да присъстват едновременно течна вода, поне един източник на енергия и биологичен синтез на елементи и молекули. Но някои от тези елементи все пак съществуват и на други места. Кои са те?

Марс

Марс е отдавна в мечтите на всички нас и изглежда идеалния кандидат за „колонизиране“ – тя е може би най-подобна на планетата Земя, поне що се отнася до рамките на Слънчевата система. Денят там трае около 24.5 часа, а двата полюса на червената планета имат така познатите ни „полярни шапки“ от лед, чиято големина се променя според различните сезони. Проучванията са регистрирали наличието на езеро под южната полярна шапка. Споменавайки водата – под нейно влияние, най-вероятно, са се образували и разнообразните скални структури, присъщи на планетарния релеф. Въпреки че произходът му е все още неясен, учените са регистрирали и съдържание на метан в атмосферата на Марс, като количеството му варира както според сезона, така и според часовия диапазон. За съжаление, най-вероятно в миналото Марс е бил по-подходящ за живеене, но последните изследвания сочат, че атмосферата му е прекалено тънка и суха, съставена предимно от въглероден диоксид. Това предполага прекалено оскъдна защита от слънчева и космическа радиация. Въпреки всичко, не е изключена хипотезата под повърхността на планетата да са запазени водни залежи, в които все още да съществуват форми на живот.

Европа

Европа е открита от Галилео Галилей през далечната 1610 година заедно с другите три по-големи луни на Юпитер. Тя е малко по-малка от луната на Земята и обикаля газовия гигант на всеки 3.5 дни, изминавайки разстояние от 670 000 км. Гравитационните полета на Юпитер и останалите луни постоянно се противопоставят едни на други, което рефлектира върху Европа и тя постоянно е притискана или разтягана – феномен известен като приливно огъване. Именно то загрява скалистата метална вътрешност на луната, като я поддържа частично разтопена – подобно на земната геологична активност. Загряването хипотетично е предпоставка за наличието на вода под замръзналата повърхност на Европа. Доказателства за това са изригващи гейзери през пукнатините на ледената обвивка, хаотичния терен на поовърхността, както и слабото магнитно поле. Леденият щит на повърхността теоретично защитава водните залежи от космическия студ и вакуум, както и от свирепите радиационни пояси на Юпитер.

Енцелад

Енцелад е луна, обикаляща около Сатурн и попадна в полизрението на учените след изненадващото откритие на огромни гейзери близо до южния полюс на Луната.

Подобно на Европа, тя е покрита с лед, а под него най-вероятно се завихрят океански течения, чиито изригвания могат да се наблюдават през големите пукнатини на повърхността. Те се пръскат в космоса поради слабото гравитационно поле на Енцелад. В гейзерите са открити вода, множество органични молекули и най-важното, малки зърна от скалисти силикатни частици, които присъстват единствено когато водата е била във физически контакт със скалистото океанско дъно при температура от най-малко 90˚C. Всички тези условия са оптимална среда за развитието на разнообразни форми на живот.

Титан

Титан е най-голямата луна на Сатурн, както и единствената такава в рамките на Слънчевата система, чиято атмосфера е устойчива. Тя съдържа гъста оранжева мъгла, състояща се от сложни органични молекули, предимно от азот. В метеорологичната й система водата е заместена от метан, а сухите периоди се редуват с дъждовни такива. Радарните наблюдения са открили наличието на реки и езера, съставени от течен метан и етан. Вероятно на Титан има криовулкани, които не изригват с лава, а с течна вода. Това предполага наличието на подпочвен воден резерв и евентуално възникнали в него форми н а живот. На такова огромно разстояние от Слънцето, повърхностните температури са около -180° C, но за сметка на това слиният вятърът е спомогнал за  образувнето на феноменални за наблюдаване пясъчни дюни.