Георги Димитров, бивш народен представител от Атака

Интервю на Христина Котларска

- Какво се случи на Националния събор в неделя? Успели сте да се съберете едва 30 души.

- Глупости. Медиите решават колко да сложат като бройка. Ако там има 100 човека, а на тях им е казано да напишат, че са 30, те ще напишат толкова. Ако реално са били 30, но им наредят да ги изкарат 100, то тогава те ще са 100. На събора бяхме около 70 човека. Пристъствали са областни и общински координатори, хора от управителни съвети. Това са хора, които реално могат да гласуват на този конгрес, за да има той легитимност. Събрахме се заради съставянето на листите за парламента, което в един момент стана противоуставно.

- Кога говори за последен път с Волен Сидеров?

- Седмица преди писането на листите.

- Какво си казахте?

- В един момент, след четири години,...държиш се естествено и нормално... за нещо сме си говорили. Той тогава нищо не спомена.

- Не го ли попита?

- Нямаше нужда да го питам.

- Не усети ли резервираност от негова стана?

- Усещането, че нещо се случва беше започнало да витае месец - два преди това. Тогава в едно от сутрешните предавания на Канал 1 водещият пита Волен Сидеров как така негови депупати гласуват заедно с БСП и ДПС президентското вето за осемте процента и коалициите. При положение, че това решение беше взето в парламентарната стая. Четиримата, които ни пратиха да гласуваме, бяхме аз, проф. Станилов, Илиян Илиев и Надя Иванова. Решението беше стиковано. Не можеш да си позволиш да гласуваш самосиндикално. Седмица преди това цялата парламентарна група, барабар с Волен Сидеров, гласуваме за това единодушно с да. Следващият път обаче ни пращат само четирима човека.

В телевизионното предаване питат Волен дали мисли, че на тези четиримата им е повлияно. Той отговаря, че определени кръгове на БСП упражняват натиск върху негови хора, като се предлагат пари. Водещият го забива с въпроса дали предполага, че тези негови депутати са купени. Волен отговаря - може би, но сега нямал време да разследва това.

А Волен беше в парламентарната стая и го попитах: Волене, как да гласуваме?

- Не потърси ли обяснение за това?

- Какво да му кажа. След това става скандал - Станилов и Илиев казват, че са гласували по съвест.Аз обаче не гласувах по съвест - изпълняваше се партийно решение. Тогава Волен ми звъня, взе да ми се сополеви. Оттам тръгнаха нещата.

- Как от най-доверените му хора се превърна в неудобен?

- Подкрепях го. Дори в началото, когато никой не искаше да бъде видян до него, ние го пазехме като очите си. А накрая...Тук не става въпрос дори за благодарност или за лоялност.

- Какво е твоето обяснение?

- Идиот да си, няма как да не видиш какво се случва. В листите влизат хора, които са мастити адвокати, с доста сериозни сметки. Идват хора, които преди това са работили в „Овъргаз“.

- Смяташ, че са си платили?

- Нищо не мога да кажа. Поради тази причина се раздразни цяла България. Вижда се и от процента. На евроизборите имахме 14.6 процента. На парламентарния вот – 7.9 . Резултатът се стопява само за месец. Хората не знаеха още какво се случва. Вече започват да разбират.

Друг е въпросът защо извън парламента останаха хора като Вальо Касабов, Валери Симеонов- шефа на СКАТ.

- В едно интервю Волен Сидеров казва за теб и Митко Димитров, че сте смятали, че ви се полага пост, че по една случайност ви е направил депутати и вие, вместо да го оцените, се озлобявате.

- Да - по една случайност ни е направил депутати и вече не иска случайности. И сега е подбрал неслучайни хора. Той много глупости изговори в тази посока. Цялата работа е кратка, тъпа и ясна. Трябва да излезеш и да обясниш откъде кацнаха тези хора, които никой не е виждал по митинги. Изведнъж се появяват и са сложени на по две избираеми места.

- Как се получава така?

 - Казах го преди малко. Заради черните им очи никой не ги е взел.

- Защо според теб Атака подкрепи ГЕРБ?

- Те щяха да подкрепят всеки в управлението. Седмица преди изборите на въпрос: „С кого ще се коалирате?“ Волен Сидеров каза: „С всеки освен ДПС“. Тогава Цветан Цветанов каза, че ГЕРБ се различава от Атака точно по това - че Сидеров е готов да сключи коалиция дори с БСП. Какво да говорим. До вчера плюхме Бойко, уж по никакъв начин не трябваше да влизаме с него в коаллиция, а първи клекнахме. Преди всички, като пионерчетата - винаги готови. С тези, които Волен ги бъзикаше, че са йесмени в европарламента. Сега легна първи. По делата ги познаваме. Приказките са прекалено евтини. Оттук нататък самата партия няма да се отличава от всички останали. Още повече, че тази група няма да се задържи цяла по никакъв начин. Ще започнат да напускат. И точно тези, чиито имена не сме чували.

- Мислил ли си къде сбърка, за да те отхвърлят?

- Няма човек, който да не е бъркал. На Волен му оставих структури, които почти се разпаднаха след последните избори. Нямам спомен през тези четири години Волен да ме е упрекнал за нещо.Нямам спомен да сме си повишавали тон, да сме се карали. Винаги сме общували спокойно.

- Какъв човек е Волен Сидеров?

- Сложно е да се каже с няколко думи. Има безспорни ораторски качества. Това, за което може да го упрекне човек е когато трябва да се взимат отговорни решения. Трудно ги взима понякога. Това доста ни е навредило на времето. При него белята е там, че е много разхвърлян като човек. Когато се отива на война, трябва да имаш стратегия. Той не е добър стратег. Много хора напуснаха групата заради това. При него липсва чувството за вина. Никога не е казвал извинявайте сбърках.

- А ти казвал ли си му, че бърка?

- Такъв човек съм, че казвам. Може би затова си навличам белята. Не свикнах да се навеждам.

- Искаш да кажеш, че не си правил компромиси през тези четири години?

- Компромиси правиш, когато виждаш, че се налага, но веднъж. Почнеш ли с много, нещо не е по реда си.

- Независимо ли действа Волен Сидеров?

- Много е трудно да се каже. В политиката си независим до някое време. После ставаш зависим. Там е така - няма къде да ходиш. Ако някои ти говори, че сам взима решения...

- Едва ли някой казва на Волен Сидеров как да действа?

- Има кой. Харесват ми тези твои забележки. Казах, че в политиката не можеш да бъдеш независим.

- И кой му казва?

- И над него има хора. Това, което е фасада, не е последното ниво. Това е предната линия. Командите винаги се дават от тила. Основното командване никога не е в предната линия.

- Как прие отношението на Сидеров към теб?

- Като персонално предателство. На него не му дреме за хората. За него са като салфетки за еднократна употреба. Но това се вижда и митът започва да се развенчава. Четири години съм седял до гърба му. Искам да изтъкне една причина защо не съм в листите. Да ме беше викнал мъжки и да ми каже: „Жоро, така са нещата, няма да е“. А не да се скрие като мишка в централата и да си изключи телефоните. Не става така, приятелю.

Много пъти съм му казвал: „Волене, тебе те уважавам, вдигна на крак сума хора, захванахме една кауза“. Но думите му взеха да да се различават от делата. Няма как да го уважавам вече.

На Волен му се удаде невероятен шанс. Направи нещо много голямо. Той сам е казвал, че не е вярвал, че през 2005 година Атака ще влезе в парламента. Той не беше подготвен за това. Не пожела да се учи в движение. Това ще доведе до срив. Хората, които повярваха, ще бъдат обезверени.

- Какво от това, Волен Сидеров си е оплел кошницата.

- Волен си е оплел десет кошници и не му дреме. Той го показа.

Когато месец преди изборите се чу, че групата ни се разпада, викна всички медии. Каза, че групата е тук и е монолитна, че това са най-верните му хора и ядрото на следващия парламент.

Оказа се, че от 11 човека 6 липсват. Така думите му стават леки и евтини.

- Как така нещата се обръщат за ден?

- Те не се обръщат за ден. Нещата се обърнаха много по- рано- четири- пет месеца преди това. Откакто приключи делото за магистрала Тракия. Месец и половина с него не можеше да се говори. Беше много вкиснат. Нито хора приемаше, нито нищо. Това показваше, че нещо се случва с него, нещо става. Ден след като го оправдаха, получи там някакви писма със заплахи. Веднага след процеса НСО започна да го пази. Както го охраняваше около месец-два, така и изчезна.

Когато те оправдаят, ти трябва да се радваш. При него - обратното. Стана затворен, озлобен човек. Усещаше нещо от някъде - заплаха, зависимост. Може и двете.

- Четири години си бил до него, не успя ли да го опознаеш?

- Той е доста променлив човек, доста разхвърлян. Не е достатъчно само да си добър оратор. С това ще спечелиш хората. Но до време. До момента, в който не започнеш да вършиш глупост.

Яне Янев каза, че имал някакви информации и ще щял да започне да ги вади. Ще видим.

Най-интересното е, че ходейки по митинги, се търсеха най-скъпите хотели и заведения. Така е било от самото начало. А не се връзваше. Излизаш пред едни бедни хора, които те гледат с надежда, гледат на теб като един от тях. Не може пред тях да си гладния брат, който се бори за свобода и правда, а след края на митинга да отидеш и да си легнеш в петзвездния хотел и да вечеряш обилно за 200-300 лева. Много е гнусно всичко това. Все си мислех, че ще се промени, че това ще бъде до време.

Другото нещо - всички роднини, барабар с кучетата и котките, бяха наблъскани в тази партия на отговорни постове. Тъстът му беше национален координатор, доведеният му син е евродепутат, жена му главен редактор на в. „Атака“ и наш пиар, приятелката на Митко Стоянов и пак я нагласиха в парламента.

- Предлагали ли да влезеш в нечисти сделки?

- Предлагали са ми пари - 200 000 лв. Още когато влязох в парламента. Трябваше да гласуваме правителството на Доган и Станишев. Имахме обаждания. По следата на мандата преполовиха сумата. Пак за някакво гласуване бяха дошли. Ако съм искал, щях да ги взема.

- Оттук насетне?

- Оттук насетне оставам в политиката. Една голяма част от структурите не искат да подкрепят това, което се случва. Тази част, която се двоуми, лека полека и тя ще спре. Идеята остава. Не е нужно да даваш име на национализма.