В българското общество съществуват значими расови и религиозни предразсъдъци към етническите малцинства в страната. Но не ромите, а новите малцинства - араби, виетнамци и китайци, се оказват по-нежелани за съжителство, за съвместна работа, брак или обучение. Затова и тяхната интеграция би била много по-проблемна. Това показват резултатите от изследването "Социални дистанции и етническите стереотипи за малцинствата в България". То е проведено от "Отворено общество" между 26 май - 15 юни 2008 г. сред 1444 души от 232 населени места. Най-приемливата във всяко отношение за българите група е абстрактно въведеното понятие граждани от ЕС. На второ място по одобрение са българомохамеданите, следвани от руснаците. Най-ниско в таблицата са негрите от САЩ и ЕС, след това от Латинска Америка, Африка, албанците, арабите, кюрдите. Съжителството с роми например в един и същи квартал е приемливо едва за 30.2% от българите. Авторите изследват и т.нар. трудови дистанции - готовността да се работи на едно и също място с етнически малцинства. И тук водещи по одобрение са гражданите на ЕС. За свои началници българите най- биха възприели още англичаните, руснаците и японците. Като най-нежелани във висшия мениджърски състав се открояват негрите от Африка. Ромите не са добре приети като част от висшия управленски състав, но в никакъв случай не са и сред най-отхвърлените. Самите българи предпочитат да са началници най-вече на граждани на ЕС, следвани от руснаците, бесарабските българи, българомохамеданите, англичаните, арменците, сърбите. При този въпрос одобрението към англичани и японци спада доста вероятно защото българите не могат да си представят да са им началници, анализират авторите на изследването. По същия начин стоят нещата и при въпрос за нагласите за работа във фирма, където представители на етнически или национални малцинства са хигиенисти. Най-високо одобрение получава работно място, където хигиенисти са българомохамедани, роми, турци, виетнамци. В дъното на одобрението са евреите, японците, англичаните. Авторите на изследването стигат до извода, че расовите и религиозните предразсъдъци са най-силни при т.нар. образователни дистанции. Това са въпросите, свързани с готовността българско дете да учи в училище или клас, в които преобладават негови връстници от етническите групи. Докато 11.5% от българите са готови да сключат брак с роми, а 10.7% са съгласни да работят във фирма, където ромите са мениджъри, едва 4.1% биха се съгласили децата им да учат в училище, където 2/3 от децата са роми. Изводите на изследването са, че сред добре приетите малцинства у нас са гражданите на ЕС, бесарабските българи, българомохамеданите, англичаните и руснаците. Частично приети са украинците, румънците, евреите, македонците, сърбите, турците, японците, арменците и гърците. Недобре приети малцинства са ромите, китайците, виетнамците, арабите, албанците, кюрдите и негрите. Част от изследването включва и определяне на дадена нация с няколко думи. Българите се самоопределят като трудолюбиви, гостоприемни и добродушни, но същевременно и като завистливи, мързеливи и бедни. Румънците са "крадливи" и "цигани", докато помаците и турците са трудолюбиви и усърдни, смятат анкетираните българи. Според тях евреите, арменците и гърците са хитри, а за руснаците, бесарабските българи и българомохамеданите преобладава мнението, че са добродушни. Ромите са крадливи, мързеливи и мръсни в представите на анкетираните. Митът за ислямския тероризъм също намира пряко отражение в стереотипите за етническите групи. И трите нови за България етнически малцинства, идващи от райони с преобладаващо мюсюлманско население - албанци, араби и кюрди, - биват квалифицирани като "терористи". В заключение авторите от "Отворено общество" обобщават, перифразирайки Бай Ганьо: "Толерантни сме, ама не съвсем дотам". Източник: в. „Сега"
