След два дни дебати депутатите приеха окончателно в четвъртък на второ четене промените в Изборния кодекс. На следващи избори ще се гласува с хартиени бюлетини и с машини, като избирателят ще може да избира как да упражни правото си на глас, реши парламентът. Централната избирателна комисия /ЦИК/ ще осигурява техническите устройства за машинно гласуване чрез наемане или закупуване. Текстовете от промените в Изборния кодекс бяха приети със 116 гласа "за", 65 "против" и 3 гласа "въздържал се".

Държавната агенция "Електронно управление" съвместно с Българския институт за стандартизация и Българския институт по метрология ще удостоверяват съответствието на доставения тип техническо устройство за машинно гласуване с определените изисквания. Удостоверяването ще се извършва в срок от 30 работни дни, считано от предоставянето на машините за гласуване.

Депутатите приеха също ЦИК да определя техническите изисквания към апаратната и програмната част на техническите устройства за гласуване.

Филип Попов /"БСП за България"/ отбеляза, че посочените институти категорично и ясно са заявили на правна комисия, че не могат да поемат такова задължение. ЦИК отново се натоварва с несвойствени дейности, защото се отнемат от правомощията и от отговорността на Министерския съвет, на изпълнителната власт и се възлагат на ЦИК, каза той и по този начин изборният процес ще бъде компрометиран. По думите му това ще доведе до хаос и объркване.

Парламентът прие и промени, свързани с данните в протоколите и с отчитането на резултатите от машинното гласуване.

Потвърдените гласове от машинното гласуване следва да са равни на броя на отпечатаните от системата контролни разписки.

В протоколите от секционните комисии вече ще се отбелязва общият брой на недействителните, сгрешените и унищожените бюлетини заедно, а не поотделно, както досега. Ще се посочва общо и броят на избирателите в списъците и тези, вписани допълнително.

Срещу тези текстове възразиха от левицата. Крум Зарков каза, че сега ни се предлага да се нанесе удар и по прозрачността на изборите. Не може под прикритието на необходимостта от опростяване на протоколите да се скрие важна информация.

Народното събрание отхвърли окончателно предложението на ГЕРБ за създаване на специален ред за избори на народни представители за Велико Народно събрание, според което 200 от народните представители за Велико Народно събрание се избират по пропорционалната изборна система, а останалите 200 - по мажоритарна изборна система. Предложението бе отхвърлено с гласовете на общо 162-ма гласували, от които 63-ма - "за" и 99 - "против".

Депутатите приеха още, че национален референдум може да се провежда и по въпроси от компетентността на Велико народно събрание. Промяната в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление беше предложена от ВМРО чрез заключителните разпоредби на промените в Изборния кодекс. Предложението не беше подкрепено от правната комисия, но получи подкрепа в пленарната зала със 114 гласа "за", 61 "против" и 2 - "въздържал се".

Отхвърлено беше предложението на ВМРО да се намали нужният брой жители за образуване на кметство от 350 на 200 души и те да могат да си избират кмет.