Душана Здравкова е известен български юрист, бивш председател на Окръжния съд във Варна. Тя е човекът, дал името ГЕРБ на управляващата партия, с която отдавна е скъсала всички връзки. Работила е в Националния център за съдии в Рино, САЩ, както и в Националния център за щатски съдилища в Уилямсбърг, щата Вирджиния. Била е лектор в института „Асеер“ в Хага. Като евродепутат в периода 2007-2009 година е зам.-председател на Комисията по конституционни въпроси на ЕП и член на Делегацията за връзки със САЩ. През 2011 година напуска съда в знак на протест срещу политиката на правителството на Бойко Борисов. Днес е експерт по проекти в Съюза на юристите. Ето какво разказа в интервю за Дойче Веле:

Защо Душана, дала душа на името ГЕРБ, вече е далеч от партия ГЕРБ?

Това е дълга и много стара вече за мен история. Беше странно, защото съм всъщност антипартиен човек, който тича по гражданските каузи. Именно това ме срещна с тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов. Събра ни работата, не ме е прибрал от кръстовище. Тогава, мисля, той вършеше полезни неща, свързани с наркозависимите младежи, особено онези от наркокомуните в Испания с криминални прояви, помагаше им да намерят бъдеще, без да бъдат арестувани при завръщането им у нас.

Помогнах му да въведем електронното движение на документите, направихме няколко успешни проекти с идеята да сложим началото на електронното правителство, за което толкова дълго говорим вече. Тогава във Варна дойде еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген, който беше силно впечатлен и каза, че това е пътят на България. В онзи момент наистина вярвах, че Борисов е действен човек и може да се работи с него.

Когато стана кмет на София, споделих с него идеята си за фондация или сдружение, като подчертах, че разбирам от европейско право и граждански инициативи. Така се роди наименованието "Граждани за европейско развитие на България". Оказа се, че и абревиатурата има много смислено значение - ГЕРБ е свята дума за гражданите в една държава. На 26 март 2006 станах председател на сдружението. А те с Цветан Цветанов искаха да направят генералска партия. Така им подарих това, което днес хората произнасят с ненавист и отвращение.

Започнахме да правим тинк-танк организации - нещо, което после видяхме като модел и в ЕНП. Това са групите от бизнеса, жените, младежите, които създават инициативите, а партията ги претворява в законодателство. Беше време, когато наистина вярвах, че ГЕРБ ще бъде носител на друг модел на управление, нов, съвременен. Когато учредиха партията през декември 2006, ние от сдружението се отказахме от абревиатурата по съдебен път. И се дразня, когато кажат, че съм в ГЕРБ - не, не съм.

Кога партията ГЕРБ започна да се изкривява? Кога идеята, заложена в името, започна сякаш да губи смисъла си?

Когато там навлязоха партийни функционери като Искра Фидосова, Цецка Цачева и редица други, преминали през други партии, както и бившите милиционери. Изкривяването дойде с тези хора, те идваха с модела на БКП и социализма. Те просто не познаваха друг и не искаха да мислят за нещо ново. Не можеха да проумеят, че политиките се правят от хората, а не от партийните функционери. А и нашата конституция е много рестриктивна по отношение на участието на гражданското общество в политическите действия. След мандата ми като евродепутат прекратих всички възможни контакти, но си запазих добрите отношения с доста хора.

По онова време имахте тежък конфликт с Цветан Цветанов. Защо?

Той се противопоставяше на всякакъв вид граждански инициативи, за да се следват партийните повели. Интригантстваше, внушаваше на Борисов небивалици за мен, а аз облаги никога не съм търсила. През последните месеци никой не разговаряше с мен.

Имат ли бъдеще партии, станали синоним на корупцията и беззаконието?

Мисля, че като цяло в България партийният модел е сбъркан. Тези, които се вживяват в партийното функционерство, се откъсват от гражданското общество. За тях подчинението на партийната йерархия е най-важното. Виждаме това и в Народното събрание, и навсякъде по структурите.

Докато не се създаде модел на отчетност пред избирателите, партиите у нас ще се разглеждат като хранилка. Скоро чух за някакъв пост в малка община - ами трябвало да те препоръчат двама от ГЕРБ, за да те назначат. Старият модел продължава - трябва да си партиен член, за да постигнеш някакъв успех. А всъщност партийното членство трябва да бъде кауза, не хранилка. Имаме примера на европейските демокрации.

Народното събрание е превърнато в присъдружен министерски съвет, това не е парламент. Законодателството ни е на дъното, тъй като нивото на юристите там е много ниско. Липсва висшият пилотаж в законодателната техника. Сега е моментът да дойде новият модел на управление, появиха се нови лица.

Но премиерът каза, че не вижда подготвени за тази задача, иначе би се оттеглил.

Нелепо е на фона на всички тежки издънки. Скандално е премиер да говори изобщо по този начин. За нас навсякъде говорят като за най-бедната и най-корумпираната страна. За какво управление говорим, за какъв рестарт? Наистина ли не изпитва поне малко срам? Държавата е първа по корупция в ЕС, а той не подава оставка.

Но хората около него, ласкателите, раболепните, които държат на постовете си - те са много виновни за всичко това. Около Борисов няма критици, има само треперещи за длъжностите си хора, които го подвеждат с информации за реалността, ако изобщо я забелязват.

Европейските институции сякаш прогледнаха за България. Има ли надежда да окажат натиск?

В онази бюрокрация механизмите се задвижват бавно, но тръгнат ли, няма да спрат. Има надежда, макар и за нещастие за България да се говори с лошо. От друга страна това е добре, защото на институционално ниво вече разбират какво става в страната ни. Чухме острите въпроси към Вера Йоурова от чужди евродепутати.

Аз не съм сред поддръжниците на идеята, че някой отвън трябва да ни оправи. Решението е в самите нас, затова са и протестите вече повече от два месеца. Всеки трябва да свърши своята работа - да излезе до нас на площада и да поиска справедливост.

Що се отнася до европейските институции, те трябва да бъдат обективно информирани, не едностранно. А не да се случва този срам с проправителствената декларация на Емил Радев за новата ни конституция. А тя изобщо не беше тема за тази комисия. Той трябваше да бъде на страната на гражданите и да говори за полицейското насилие, за битите журналисти, за арестите, за свободата на словото.

И още нещо: не бива да иконизираме Лаура Кьовеши - тя няма как да бъде панацея.

И какво накрая - идеята ГЕРБ катастрофира като голямата синя идея СДС?

СДС ми е по-голямата болка, но и сега не е лесно. С този начин на мислене, с тази експертност на нулево ниво ГЕРБ няма бъдеще. Този балон рано или късно ще се спука.

Личното ми разочарование е, че каузата за граждани за европейско развитие на България се провали окончателно. Къде ни е европейското развитие - най-бедни и първи по корупция. Аз такова европейско развитие не съм си представяла.