Терликът не е като чорапчето на Дядо Коледа, което което може да се напълни с лакомства и подсъзнателно маркира цялата световна история за православната част на света. Освен с обичайната си всекидневно битова принадлежност, терликът сякаш може да се характеризира главно с това, което не е. Не е политически оцветен, народностно обезпечен, не познава границите на социалните, политическите и обществените разслоения, не е художествено гарантиран или пригоден към някаква стандартна система от ценни предмети със собствена история в шкафа на баба.Правилото е да остане вътре в дома – в света, в който е произведен, износва се, разплита се и се оплита нов терлик. До безкрайност. Старата нишка се подхваща на 5 куки и в рамките на 2 дни се състои трансформацията й в нов чифт. Нишка като хромозома – непрекъснато поражда живот. При терлика кръпката е безпочвена – важен е животът на нишката. Продължението. Новите съчетания. Украсата. Победата над баналния край на вещите и съществата. „Ето затова му посветихме Фестивал” – казват от Арт движение Кръг. И допълват: „Ние всички сме част от нишката на живота и наш дълг е да участваме в създаването на плетката.”Или иначе казано – създавай нишки, а не стени.
Вече10 години фестивалът на Терлика е в Националния културен календар, в него са участвали повече от 1000 артисти от 36 страни – гости в международния пленер „Арт хоризонти”, който съвпада по време с фестивала. Този септември „нашият Терлик навършва 15” – казват от Дъждовница. Различни истории от празника, както и големият 3-метров екземпляр, за който се разправят всякакви легенди, са представяни във фестивали, музеи, изложбени пространства и университетски сгради в Лондон, Палермо, Флоренция, Одрин, Барселона, Чикаго и Доха от 2006 до 2019-та.
В съответствие с епидемичните мерки, 15-тият рожден ден ще бъде отбелязан на 12 септември /събота/ от 10:00 ч. с изложба в градската градина в Кърджали, в която могат да се видят големи пана със снимки, медийни публикации и невероятни истории от фестивала през всичките години дотук. За огромната торта-терлик, за терлика, „изплетен от камък”, в който преминаващи през селото хвърлят камъчета за късмет, за 100-те чифта минитерличета, изплетени от мъже, за състезанието Мистър и Мис Терлик, за 60-те „Черно-бели спомени на Терлика”, открити във фотографии от семейните архиви на 26 села в общината, за ритуалното пренасяне на големия екземпляр от Дъждовница до Енчец, за гостите и домакините, за танците и съвпаденията на празника с новите години по Ислямския и Еврейския календар, които традиционно се падат пред септември. Със своята необикновена и космополитна история Фестивалът на Терлика трайно разширява идеята за „място”, „време” и „граници” и за възможността за общи хоризонти в глобалния свят.
Това съобщиха от Арт движение "Кръг"
